Мебелите в домовете ни постепенно ще стават по-екологични, но и по-скъпи. Причината е поредица от нови европейски правила, които вече засягат мебелното производство и въвеждат допълнителни изисквания към дървесината, лепилата, лаковете, опаковките и произхода на използваните материали.
Българските производители са изправени пред сериозно увеличаване на административната и регулаторната тежест. „Секторът навлиза в период на безпрецедентна регулаторна натовареност, като 2027 г. ще е особено трудна“, коментира проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
Само от началото на годината са въведени няколко нови европейски изисквания, които пряко или косвено засягат сектора.
От януари е в сила Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата (СВАМ). Той засяга вносителите на определени метални компоненти, използвани в мебелите – обков, крака, панти и други изделия. Механизмът отчита въглеродните емисии, отделени при производството на стоките извън ЕС, и създава допълнителни задължения за европейските компании, които ги внасят.
От 6 август са в сила и по-строги ограничения за съдържанието на формалдехид в мебелите и продуктите от дървесина. Допустимите емисии са намалени наполовина до 0,062 mg/m³. Изискването засяга производителите на мебели, плочи, лепила и покрития, които трябва да докажат чрез лабораторни изпитвания, че използваните материали отговарят на новите норми.
За мебелния сектор изискването се прилага от този месец, без преходен период за вече произведените наличности, посочват от браншовата камара.
През август влезе в действие и новият европейски регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR). Той обхваща широк спектър от продукти и материали – от цели мебели и техни части до обков и суровини. Въвеждат се изисквания за намаляване на обема и теглото на опаковките, както и нови правила за тяхното рециклиране.
Част от най-малките компании получават известно облекчение. Около 90% от фирмите в българския мебелен сектор са микропредприятия, а за тях са предвидени по-леки изисквания, свързани с техническата документация и взаимодействието с доставчиците.
Още една голяма промяна предстои в края на годината с въвеждането на изискванията за продуктите без обезлесяване (EUDR). Компаниите ще трябва да могат да доказват произхода на използваната дървесина и да проследяват веригата на доставки.
За големите и средните предприятия правилата стават задължителни от 30 декември 2026 г., а за малките – от 30 юни 2027 г.
Регулаторните промени няма да приключат и тогава. През 2028 г. се очаква да бъдат въведени конкретни правила за мебелите по европейския регламент за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR). Те ще насърчават използването на повече рециклирани материали, ще ограничават опасните вещества в лепилата и лаковете и ще поставят по-високи изисквания към издръжливостта на мебелите.
Също през 2028 г. се предвижда въвеждането на общи обозначения за разделно събиране, а от 2030 г. ще действат задължителни изисквания за преработването на опаковките и за минимален дял на рециклираните суровини в тях.
Зад новите правила стоят цели, свързани с опазването на околната среда, ограничаването на вредните вещества и по-ефективното използване на ресурсите. За бизнеса обаче това означава допълнителни разходи за лабораторни изпитвания, документация, проследяване на доставките, нови материали и промени в производството.
Част от тези разходи вероятно ще се отразят и на крайните цени. Така потребителите могат постепенно да се окажат пред нова реалност – мебелите да са по-екологични и с по-малко вредни вещества, но същевременно да струват повече.
На фона на новите изисквания има и известно облекчение за бизнеса. През март влезе в сила пакетът „Омнибус“, който намалява административната тежест за по-малките компании. От мебелната камара посочват, че благодарение на промените повечето малки и средни предприятия вече няма да бъдат задължени да изготвят отчети за устойчивостта.
За българската мебелна индустрия обаче основното предизвикателство остава адаптацията към новите правила. Производителите ще трябва едновременно да инвестират в по-устойчиви материали и технологии и да доказват все по-подробно откъде идват суровините и как се произвеждат продуктите, които стигат до домовете на европейските потребители.
