Проф. Пламен Митев: Стефан Стамболов е на 21 години по време на Априлското въстание
Историкът обърна внимание и на международния отзвук от въстанието
На фона на честванията у нас по повод 150 години от Априлското въстание проф. Мира Маркова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подчерта в ефира на НОВА, че въпреки военния си неуспех въстанието постига най-важната си цел - ясно да заяви стремежа на българите към свобода.
Проф. Маркова коментира и инициативата „Мрежа на свободата“, обединяваща седем български града - София, Русе, Добрич, Каварна, Бургас, Сливен и Копривщица - в едновременно интерактивно събитие.
„Това беше жива система от хора, идеи и отговорности, която пресъздаде комитетската мрежа от времето на въстанието. Публиката беше едновременно участник и слушател, а темите - образование, лидерство, патриотизъм и бъдеще - показаха как можем да търсим съвременен смисъл на историческата памет“, посочи тя.
Тя подчерта, че такива инициативи допринасят за изграждането на връзка между поколенията и стимулират младите хора да осъзнаят значението на единството и активната гражданска позиция.
Проф. Маркова отбеляза, че участниците в Априлското въстание не са случайни хора, а личности с висока обществена зрялост.
„Това са свободни по дух хора - образовани, предприемчиви, изградили общности и институции. Те не чакат някой отвън да им даде свобода, а сами формулират националната си кауза“, заяви тя.
Проф. Маркова подчерта, че въстанието трябва да се разглежда като част от по-широките процеси на Българското възраждане, включително борбата за църковна независимост и учредяването на Българската екзархия през 1870 г. с участието на Антим I.
Тя насочи вниманието и към личности, останали извън най-популярния исторически разказ, но с важен принос. Сред тях открои Стоян Пъков - съратник на Георги Бенковски, както и учителя Петър Бонев от Перущица, загинал по време на въстанието. „Всяка местна общност пази своите герои. Това е част от нейната памет и идентичност“, отбеляза тя.
Според нея днешните млади хора притежават потенциала да бъдат двигател на обществена промяна. „Те са активни и търсещи. Нашата отговорност е да им дадем посока и да ги подкрепяме. Ако имат ориентир, те ще действат“, посочи проф. Маркова.
Историкът обърна внимание и на международния отзвук от въстанието
"Събитията от 1876 г. остават ключови за националната идентичност", каза още историкът
Честванията започнаха с шествие и панихида, кулминацията е историческа възстановка
Образователният министър заяви, че се обсъжда 20 април да стане официален празник, като подчерта, че идеята среща обществена и политическа подкрепа
Новият филм представя събитията от 1876 г. през погледа на жените и поставя акцент върху тяхната роля
Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.
Коментари (0)