"Събитията от 1876 г. остават ключови за националната идентичност. Подготовката за въстанието е била внимателно организирана. Гюргевският комитет се организира. Провежда се това толкова важно за нашата история събрание в местността Оборище, където се решава въстанието да избухне на 1 май. И заради предателство, което е неизбежна част от такива героични събития, въстанието избухва доста по-рано от предвиденото".

Това коментира историкът доц. Тодор Чобанов пред БТВ по повод на 150-годишнината от Априлското въстание и историческото му значение за българската памет. Той припомни и ролята на конкретни събития и личности в развитието на въстанието, включително предателството, довело до арести и ескалация на напрежението.

„Това всъщност води до престрелката на моста и до началото на въстанието 10 дни по-рано, отколкото е било предвидено“, посочи Чобанов, като добави, че допълнителното време би улеснило подготовката на бунтовниците.

Той заяви, че духът на Априлското въстание е жив днес.

„Разбира се, че го носим, защото това събитие се е отпечатало завинаги в културната памет на нашия народ. То ни формира като българи, като европейци, като личности, живеещи в свободно общество, в свободна държава".

Чобанов подчерта, че въстанието е било съзнателна саможертва.

„Ние виждаме ясно осъзнатата идея, че отиваме на саможертва. Тези хора са водили себе си и своите следовници към една съвсем ясна саможертва, най-висок морален дълг, който да доведе до истинската свобода".

По думите на историка въстаниците са били наясно, че военен успех е малко вероятен.

„С няколко хиляди въоръжени бунтовници не можеш да победиш една от световните империи. Но те са си давали сметка, че в Европа съществува обществено мнение и че единственият начин българският въпрос да бъде поставен на вниманието на великите сили е чрез ярка изява на българския дух за свобода".

Той допълни, че именно международният отзвук е бил ключов за последвалото развитие.

„Над 3000 материала излизат в европейската преса, свързани със събитията в България, с въстанието, с жестокостите, с кланетата. Благодарение на тази журналистическа активност българският въпрос достига до умовете на всички“.