Пламен Панайотов: Поправянето на осъдения е решаващо за предсрочното освобождаване на Кристиан Николов

Съдът трябва да прецени дали има достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, преди да постанови условно предсрочно освобождаване. Това заяви професорът по наказателно право Пламен Панайотов в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по повод решението за освобождаването на Кристиан Николов, осъден за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков.

На 22 октомври Софийският градски съд постанови условно предсрочно освобождаване на Николов, който изтърпява деветгодишна присъда. Решението беше оспорено от прокуратурата и началника на Софийския затвор с аргумента, че няма достатъчно доказателства за приключил процес на поправяне. Предстои Софийският апелативен съд да се произнесе по случая.

Панайотов обясни, че законът предвижда две основни предпоставки за предсрочно освобождаване – фактическо изтърпяване на поне половината от наказанието и доказателства за поправяне на осъдения.

"Убеден съм, че няма как Софийският градски съд, независимо в какъв състав, да се произнесе, без да спази изрично посочените в член 70 от Наказателния кодекс предпоставки за предсрочно освобождаване. Едната е лицето фактически да е изтърпяло поне половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай това означава поне четири години и половина. Подчертавам - фактически изтърпени, ден за ден", обясни юристът.

Той уточни, че при изчисляването на срока се включват и периодите на предварително задържане, задържане под стража или домашен арест, когато законът ги приравнява към изтърпяване на наказанието.

Професорът определи като по-съществен въпроса дали поведението на Николов показва, че е постигната целта на наказанието.

"По-интересен е въпросът за оценката на втората предпоставка, а именно дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тук вече съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по конкретното дело и да прецени дали те са достатъчни. Това не е въпрос само на аритметично изчисляване на изтърпяното наказание, а на съдебна преценка", подчерта Панайотов.

Той напомни, че условното предсрочно освобождаване не заличава неизтърпяната част от присъдата. За нея съдът определя изпитателен срок, през който могат да бъдат наложени пробационни мерки.

"Ако бъдат нарушени наложените пробационни мерки или ако лицето извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, законът предвижда последици, включително изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието. Затова условното предсрочно освобождаване не означава, че осъденият остава без задължения и контрол", посочи той.

Панайотов коментира и случая с Никола Бургазлиев, обвинен за тежкия инцидент с АТВ, при който загина жена, а детето ѝ беше тежко ранено. По повод продължителността на задържането му професорът припомни, че законът определя срокове за най-тежката мярка за неотклонение.

"Искам да подчертая нещо изключително важно - всяка мярка за неотклонение, включително най-тежката, не е вариант за наказване на лицето. Наказанието може да бъде наложено едва ако съдът го признае за виновно в извършването на съответното престъпление", заяви той.

Панайотов изрази очакване съдиите и прокурорите да изберат професионално подготвени представители в новия Висш съдебен съвет. Основните му притеснения са свързани с възможността парламентът да не попълни изцяло своята квота.

Според него частичният избор на парламентарни представители може да затрудни събирането на необходимото мнозинство от 17 гласа за ключови кадрови решения, включително избор на председател на Върховния административен съд.

"Представете си, че парламентът избере само двама, трима или четирима представители. При 11 избрани от магистратските общности и участието на председателя на Върховния касационен съд може да не се достигне необходимият брой от 17 гласа за избор на председател на Върховния административен съд. Освен това ще възникнат спорове дали такъв състав на Висшия съдебен съвет е достатъчно легитимен, за да пристъпи към избор на главен прокурор. Възможни са различни тълкувания и именно това ме притеснява", коментира Панайотов.

Той засегна и практиката за продължително командироване на магистрати, която според него се е отклонила от първоначалното си предназначение. Панайотов призова за промени в Закона за съдебната власт, които да ограничат използването на командироването като начин за кариерно израстване.

Професорът изрази опасения и от възможността ключови съдебни институции да продължат да бъдат управлявани от временно изпълняващи функциите ръководители. Според него ограниченият шестмесечен срок за заемане на подобна длъжност не решава проблема, ако няма ограничение за общия период на временно управление.

"Рискът е огромен. Сроковете са въведени, за да ограничат възможността един и същи човек да заема продължително длъжността като временно изпълняващ функциите. Но не е ограничен общият период, през който институцията може да бъде управлявана по този начин. Вече години наред сме свидетели на подобна ситуация с поста на главния прокурор. Ако отново не се стигне до избор на парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет, не мога да си представя колко още ще продължи това положение", предупреди Панайотов.