1 май се отбелязва в десетки държави по света като Ден на труда и е посветен на борбата за по-добри условия на труд и социални права. Празникът води началото си от края на XIX век и е свързан с исканията за осемчасов работен ден и по-справедливо заплащане. И днес датата напомня за значението на солидарността между работещите и ролята ѝ в отстояването на техните права.

В предаването „Законът и Темида“ по БНР участват Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, и Величка Микова, национален секретар на КНСБ.

По повод Деня на труда КНСБ представи първия в Европа синдикален изкуствен интелект.

КНСБ предлага трудово-правни консултации чрез новия трудов чат, в своята физическа приемна, както и в регионалните съвети, където експерт-юристи съдействат при нарушени трудови права.

По-долу разглеждаме най-честите нарушения на трудовите права у нас и възможностите за защита.

Оставането на работа след края на работното време представлява нарушение на закона.

Трудът, положен извън установеното работно време, се счита за извънреден труд и подлежи на строг регламент. Той може да бъде възложен само по определен административен ред и се допуска единствено по разпореждане или със знанието на работодателя. По принцип извънредният труд е забранен, като изключения са предвидени в изрично посочени от закона случаи, например при предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия.

За този вид труд се дължи по-високо възнаграждение, което се договаря между работника или служителя и работодателя.

Пропускането на обедната почивка също представлява нарушение на закона.

Работниците и служителите имат право на почивки в рамките на работния ден, като те могат да бъдат една или повече. Независимо от организацията на работното време, задължително се осигурява почивка за хранене с минимална продължителност от 30 минути.

По правило тези почивки не се включват в работното време. Това означава, че при 8-часов работен ден времето за почивка е извън него. Например при работен режим от 9 до 18 ч. с един час почивка, реално се отработват 8 часа - от 9 до 12 ч. и от 13 до 18 ч., като между 12 и 13 ч. се ползва обедна почивка.

Полагането на труд по време на отпуск представлява нарушение на закона.

Всеки служител има право на минимум 20 календарни дни платен годишен отпуск, чиято цел е да осигури време за откъсване от работния процес и възстановяване на работоспособността. В този период работодателят няма право да изисква изпълнение на служебни задължения.

Работодателят може единствено да отложи ползването на отпуска при наличие на важни причини, но не и да го отказва. Освен това отпускът не може да бъде заменян с парично обезщетение. Практиката служителят формално да е в отпуск, но реално да изпълнява трудови функции, е в противоречие със закона.

Назначаването на една длъжност и изпълнението на различна работа също представлява нарушение на закона.

При сключване на трудов договор работодателят е длъжен да предостави длъжностна характеристика, в която ясно са определени правата и задълженията на служителя според възложената работа. В нея се съдържат още кодът по НКПД, изискванията за образование и квалификация, както и връзките и взаимодействията с други длъжности в рамките на предприятието.

Чрез длъжностната характеристика се определят конкретните трудови функции и обемът на задълженията. Те трябва да са съобразени с естеството на заеманата позиция и да не надхвърлят възможностите за изпълнение в рамките на установеното работно време.

Полагането на труд без сключен трудов договор представлява сериозно нарушение на закона.

Преди постъпване на работа служителят трябва да получи подписан от двете страни екземпляр от трудовия договор, копие от уведомлението за регистрацията му в НАП, както и длъжностна характеристика. Чрез персонален идентификационен код, издаден от НАП, може да се провери дали договорът е реално регистриран, както и при какво работно време и върху какъв осигурителен доход се извършва осигуряването.

Работодателят няма право да допуска до работа лица без писмен трудов договор, който не е регистриран в НАП. Съгласно Кодекса на труда това не се счита за маловажно нарушение, а санкцията при установяването му не може да бъде под 1500 лв. Освен това подобно нарушение ограничава възможността работодателят да участва в обществени поръчки за период от три години.

Липсата на длъжностна характеристика също представлява нарушение на закона.

При сключване на трудов договор работодателят е длъжен да предостави на служителя длъжностна характеристика за конкретната позиция в съответната организация. Още преди започване на работа работникът трябва да получи подписан от двете страни екземпляр от договора, копие от уведомлението за регистрацията му в НАП, както и длъжностната характеристика.

Този документ съдържа подробно описание на трудовите задължения, изискванията за познаване на нормативни актове и вътрешни правила, както и други специфични условия, свързани с изпълнението на работата.

Ограниченият достъп до трудовата книжка и други лични документи, свързани с трудовото правоотношение, е нарушение на закона.

При писмено искане работникът или служителят има право да получи заверени копия от съхраняваните документи, а работодателят е длъжен да ги предостави, както и да издаде необходимите удостоверения, в 14-дневен срок.

Съгласно Кодекса на труда работодателят поддържа трудово досие за всеки служител, което се създава при постъпване на работа и включва всички документи, свързани с възникването, развитието, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.

Изпращането в командировка без съгласие не винаги е нарушение, но при определени условия може да бъде.

Работодателят има право да командирова работник или служител без негово съгласие за срок до 30 календарни дни без прекъсване. Когато командировката надвишава този период, е необходимо изрично писмено съгласие от страна на служителя.

Законът предвижда и специална защита за определени категории - бременни жени, служителки в напреднал етап на ин витро процедура и майки на деца до 3-годишна възраст не могат да бъдат командировани без тяхното писмено съгласие.

Неплащането на командировъчни представлява нарушение на закона.

При командироване със нощувка на служителя се дължат дневни пари в размер на 40 лв. за всеки ден от командировката. Когато служебните задължения се изпълняват в друго населено място без нощуване, се изплащат 50% от тази сума, тоест 20 лв.

Тези размери са минимално установени, което означава, че работодателят има възможност да изплаща и по-високи командировъчни.

Забавянето на трудовото възнаграждение представлява нарушение на закона.

Дори еднодневно просрочване на заплата, премии, бонуси, командировъчни или други дължими плащания, свързани с положения труд, се счита за забавяне и подлежи на търсене от страна на служителя.

Ако работодателят не изплати доброволно дължимата сума и е налице забавяне на поне една месечна заплата, работникът има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие.

Неизплащането на пълния размер на трудовото възнаграждение представлява нарушение на закона.

Съгласно Кодекса на труда работодателят е длъжен да изплати най-малко 60% от възнаграждението, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Останалата част от сумата продължава да се дължи и следва да бъде изплатена допълнително, заедно с начислената лихва.

При положение че сумата не бъде изплатена доброволно и има забавяне на поне една месечна заплата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие.

Едностранното намаляване на възнаграждението представлява нарушение на закона.

Промени в трудовия договор, включително в размера на заплатата, могат да се извършват само при писмено съгласие между работодателя и служителя.

Ако работникът не приеме предложената промяна и не подпише допълнително споразумение, тя не поражда правни последици. В сила остават досегашните условия по действащия трудов договор или предходното допълнително споразумение.

Неплащането на извънредния труд представлява нарушение на закона.

За положения извънреден труд се дължи възнаграждение с увеличение, договорено между страните, но не по-малко от: 50% за работа през работни дни, 75% за работа през почивни дни, 100% за работа в дните на официални празници и 50% при сумирано изчисляване на работното време.

Ако не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху възнаграждението, определено в трудовия договор.

Неплащането на нощния труд представлява нарушение на закона.

За всеки отработен час или част от час в интервала между 22:00 и 6:00 ч. се дължи допълнително възнаграждение, което не може да бъде по-ниско от 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев.

Като нощен труд се определя трудът, положен в периода от 22:00 до 6:00 ч., а за работници и служители под 16 години - от 20:00 до 6:00 ч.

Невнасянето на осигурителни вноски представлява нарушение на закона.

Всяко лице, което полага труд, подлежи на задължително осигуряване. Работодателят, като осигурител, е длъжен ежемесечно да удържа и превежда дължимите осигуровки за своите служители.

Те се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение, в рамките на установените от закона минимални и максимални осигурителни прагове.

Налагането на глоби от работодателя представлява нарушение на закона.

Работодателят няма право да удържа суми от трудовото възнаграждение като санкция за нарушения на трудовата дисциплина. Подобни „глоби“ са в противоречие с трудовото законодателство.

Съгласно Кодекса на труда удръжки без съгласие на работника или служителя са допустими само в изрично определени случаи - при получени аванси, надвзети суми поради техническа грешка, дължими данъци, осигурителни вноски за сметка на служителя, наложени запори или други законово предвидени основания.

Изискването работникът да плаща за консумативи или липсата на осигурени такива също представлява нарушение на закона.

Работодателят няма право да прави удръжки от трудовото възнаграждение за подобни цели, като подобна практика е в противоречие с трудовото законодателство.

Той е длъжен да осигури необходимите условия за изпълнение на работата, включително работно място и ресурси, съобразени с характера на трудовото правоотношение.

Изплащането на възнаграждение „под масата“ представлява нарушение на закона.

Работодателят няма право да изплаща трудови доходи по недеклариран начин. Подобна практика ощетява служителя, тъй като води до по-ниски осигуровки и съответно до ограничени права при обезщетения за безработица, пенсия, болнични, майчинство и други.

Търсенето извън работно време може да представлява нарушение на закона.

Работата, извършвана извън установеното работно време, се счита за извънреден труд и подлежи на строг регламент. Тя се допуска само по установен административен ред и при разпореждане или със знанието на работодателя. По правило извънредният труд е забранен, като се допуска единствено в изрично предвидени от закона случаи.

Полагането на труд в почивни дни или по време на официални празници без допълнително заплащане представлява нарушение на закона. За такъв труд се дължи възнаграждение с увеличение, договорено между страните, но не по-ниско от: 50%, 75%, 100% и 50% при съответните условия.

Полагането на труд по време на болничен представлява нарушение на закона.

При установена временна неработоспособност - поради общо заболяване, професионална болест или трудова злополука - служителят ползва отпуск по болест. За този период той има право на обезщетение, което компенсира загубеното трудово възнаграждение.

Неплащането на болнични е нарушение на закона.

За първите два дни от болничния обезщетението се изплаща от работодателя в размер на 70%, а за следващите дни плащанията се поемат от НОИ.

Липсата на осигурено работно облекло представлява нарушение на закона.

Съгласно Кодекса на труда работодателят е длъжен да предоставя безплатно работно и униформено облекло.

Обиждането и тормозът на работното място представляват нарушение на закона.

При подаден сигнал работодателят е длъжен да извърши проверка и да предприеме действия, включително налагане на санкции.

При липса на реакция служителят може да подаде жалба до Комисията за защита от дискриминация.

Психическият и сексуалният тормоз представляват нарушение на закона.

Съгласно Закона за защита от дискриминация това е нежелано поведение, което накърнява достойнството и създава враждебна среда.

Работата при неподходящи битови условия представлява нарушение на закона.

Работодателят е задължен да осигури здравословна и безопасна работна среда, както и нормални условия за изпълнение на трудовите задължения, съобразени с конкретното работно място.