Учител по БЕЛ коментира езика, който използва Радев: Министерският съвет не е трибуна за словесни дуели
"Властта дава трибуна, но само езикът и мисълта - класа", смята Румяна Станчева
"Министерският съвет не е партийна централа, телевизионно студио или трибуна за словесни дуели. Това е институция, от която обществото очаква решения, отговорност и управленска компетентност. И когато министър-председателят използва тази трибуна, за да характеризира политическите си опоненти с толкова натоварени изрази, неизбежно възниква въпросът - говори ли държавникът, който трябва да задава стандарт на публичното общуване, или партийният оратор, който иска да нанесе възможно най-силния словесен удар?"
Такъв въпрос зададе преподавателят и журналист Румяна Станчева в анализ на езика, който използва премиерът Румен Радев в словестните си сблъсъци със своите опоненти.
"Признавам си едно от последните изявления на Румен Радев предизвика у мен едно професионално изкушение, на което трудно мога да устоя. Като учител по български език и литература и журналист ми се прииска да направя дисекция на езика, стила и политическото внушение в думите му. И то не толкова заради критиките към Борисов и Пеевски, колкото заради начина, по който един премиер избира да ги изрече на заседание на Министерския съвет", написа тя.
"Жадни за власт и готови за уродливи кръвосмешения политически партньори - това е израз, който заслужава специално внимание. Ще започна от езика. „Кръвосмешение“ не е политически термин. То има тежък емоционален заряд. А когато към него се добави определението „уродливи“, метафората напуска полето на политическия език и навлиза в територията на словесното унижение. Разбира се, политическата реч има право на метафори, ирония, дори сарказъм. Но има разлика между метафора, която осветява един порочен политически модел, и метафора, която разчита на шокиращото си звучене", смята Станчева, цитирана от actualno.com.
"Премиерът можеше да говори за безпринципни коалиции, за политически сделки, за зависимости, за съюзи, сключени в името на властта. Това би било достатъчно остро, ясно и политически съдържателно. Но той не го направи", допълни тя.
"А сега ще погледна на изказа на премиера през призмата на държавническата култура. Министерският съвет не е партийна централа, телевизионно студио или трибуна за словесни дуели. Това е институция, от която обществото очаква решения, отговорност и управленска компетентност. И когато министър-председателят използва тази трибуна, за да характеризира политическите си опоненти с толкова натоварени изрази, неизбежно възниква въпросът - говори ли държавникът, който трябва да задава стандарт на публичното общуване, или партийният оратор, който иска да нанесе възможно най-силния словесен удар. Защото класата на държавника не се измерва с остротата на обидата, а със силата на аргумента", посочи още Станчева.
Според нея не е трудно да наречеш политическия си противник арогантен, по-трудно е да докажеш твърденията си с конкретни факти, да разграничиш подозренията от установените нарушения и да оставиш компетентните органи да свършат работата си, без предварително да произнасяш политически присъди.
