Близо 18 700 сезонни работници от държави извън ЕС са получили разрешения за заетост през миналата година
През миналата година близо 18 700 сезонни работници от 55 държави извън Европейския съюз са получили разрешения за заетост за срок до 90 дни. Най-силно е търсенето на чуждестранни кадри в секторите туризъм и земеделие, сочи анализ на Института за пазарна икономика.
Старшият икономист на ИПИ Адриан Николов коментира в ефира на NOVA NEWS, че статистиката не включва всички работници от трети страни, а само тези с разрешение за краткосрочна заетост до 90 дни. Според него през настоящата година броят им вероятно ще бъде по-висок.
Туристическите райони са сред местата с най-голяма концентрация на сезонни кадри. В област Бургас през миналата година са регистрирани около 8000 работници, а във Варна - приблизително 3000. Значителен брой са привлечени и в области със зимни курорти и развито земеделие.
„На практика става дума почти изключително за туризъм. Хотелите и ресторантите са тези, които най-много използват сезонни работници. Другото място е земеделието, където има нужда от много повече работна ръка по време на прибирането на реколтата“, каза Николов.
Узбекистан, Казахстан, Индия и Непал са сред основните източници на сезонна работна ръка за България. По оценката на икономиста при краткосрочната трудова миграция преобладават работниците от Централна и Южна Азия.
Според старшия експерт по човешки ресурси Мария Стоева това е част от естествената промяна на българския пазар на труда, който от години се сблъсква с недостиг на работници. Ниската безработица и свиването на населението в трудоспособна възраст допълнително затрудняват намирането на български кадри за някои позиции.
Недостигът е особено осезаем при професии, които отдавна не привличат достатъчно кандидати – помощници в кухни, камериери и други длъжности в туризма и услугите. Автоматизацията също не е в състояние изцяло да замести човешкия труд в тези дейности.
Стоева отбеляза, че въпреки все по-видимото присъствие на работници от трети страни те продължават да заемат сравнително малък дял от работната сила в България. За последните няколко години са издадени общо около 108-110 хиляди разрешения, но реалният брой на работещите у нас е значително по-нисък, тъй като част от тях впоследствие продължават към други държави или се прибират в родината си.
Данните засега не показват чуждестранните работници да изместват българските кадри или да водят до понижаване на възнагражденията, коментира Адриан Николов. В областите с по-голям брой сезонни работници безработицата не нараства, докато заплатите продължават да се повишават.
„По-скоро става дума за ефект на допълване. Чуждестранните работници запълват места на българския пазар на труда, за които просто няма достатъчно хора“, отбеляза той.
Икономистът посочи, че по този начин част от българските работници могат да преминат към позиции с по-висока производителност и по-добро заплащане.
Очакванията на експертите са привличането на работници от трети страни да продължи и занапред. На този фон Мария Стоева акцентира върху значението на постоянната квалификация и преквалификация на българските кадри заради дигитализацията и промените на пазара на труда.
