Капиталови разходи, администрация и пробойни в социалната система – къде е имало резерв за по-малък дефицит?
След безапелационната победа на „Прогресивна България“ на поредните ни избори всички впиха поглед в очакване към новия месия – Румен Радев. Без значение дали симпатизираха на партията, или не, всички, в ступор от резултата, зачакаха да задуха вятърът на промяната.
Wind of Change не беше официалният саундтрак на протестите от края на 2025 година, но мащабът им наистина напомни еуфорията на граничното време през 1989 г.
Балонът на търпението наистина се спука и стотици хиляди се юрнаха по площадите – всеки сякаш борещ се за своята кауза. Трудно можеше да се определи какво точно движеше множеството – емоциите на недоволство от политическата атмосфера, от натиска, от липсата на избор, но и от собствената липса на воля за промяна.
Росен Желязков беше набързо изпъден с другарчетата си, а основният аргумент беше... бюджетът? Безконтролно харчене на публични средства, вдигане на данъци и осигуровки... Не съм сигурна, че именно това беше причината за протестите, но със сигурност беше искрата, която разпали лавината от събития, довели до пълното мнозинство на „прогресивните“ – някои от които само допреди няколко месеца бяха членове на съвсем други политически партии.
Е, значи от тези, които избрахме, основната задача би трябвало да бъде един идеален бюджет – такъв, който да загаси искрата от зимата и да успокои страстите, които не изглеждат напълно угаснали, а по-скоро поставени на пауза, оглеждайки какво ще направи новият любимец – Румен Радев.
Добре де, ама май нещо се обърка, когато оглавяваният от него кабинет внесе финансова рамка с дефицит от 5,7% – почти двойно над законовата граница от 3%. Съвсем естествено милиардите нов дълг започнаха да се трупат... Хората пак са недоволни – май това вече е ясно.
Но Румен Радев и компания твърдят, че е било невъзможно да се направи повече и че истинският им, автентичен бюджет ще дойде догодина. Този сега не бил бюджетът на „Прогресивна България“, а наследство от всички, които се изредиха на власт непосредствено преди тях.
Добре де... ама наистина ли не може да се направи абсолютно нищо? Нека разгледаме различните предложения и възможности – ей така, да си знаем за догодина.
Ето кои са най-често посочваните резерви, които според експерти можеха да намалят дефицита още тази година.
1. Капиталовата програма – първият милиард?
Ако има едно място, което почти всички икономисти посочват като резерв в Бюджет 2026, то това е капиталовата програма. Държавата е планирала рекордните 9,4 млрд. евро инвестиции – с близо 60% повече спрямо миналата година. Звучи впечатляващо, но реалността е друга. Само за първите пет месеца на годината са реализирани капиталови разходи за едва 1,8 млрд. евро. Именно затова анализатори смятат, че част от тези инвестиции спокойно могат да бъдат разсрочени във времето, вместо още тази година да товарят бюджета с милиарди.
2. Бюджет без реформи
Втората голяма критика не е към конкретен разход, а към цялостната философия на бюджета. Според анализатори финансовото министерство по-скоро е събрало исканията на всички ведомства, теглило е чертата и е внесло крайния резултат, вместо да започне болезнените, но необходими реформи. Или с други думи – почти никой не е бил принуден да затегне колана си. Именно затова проектът беше определен от мнозина като бюджет без реални оптимизации и без сериозни съкращения на неефективните разходи.
3. Администрацията – вечният въпрос без отговор
От години всяко правителство обещава по-ефективна администрация. И всяко следващо наследява същия проблем. Работодателските организации отново поставиха темата дали държавата не продължава да издържа прекалено скъпа административна система, без това да води до по-добри услуги за гражданите. Според икономистите именно разходите за труд в администрацията са сред местата, където има потенциал за по-сериозна оптимизация.
4. Фалшивите ТЕЛК-ове, личните асистенти и пробойните в социалната система
Според заместник-кмета по финансите на София Георги Клисурски държавата продължава да губи огромен ресурс в системи, които от години чакат реформа. Сред примерите, които той дава, са фалшивите ТЕЛК решения, случаите на хора, които получават средства като лични асистенти, без реално да полагат необходимите грижи, както и редица други неефективни социални плащания. Това са пари, които могат да останат в бюджета, без да се режат пенсии или социални помощи за хората, които действително имат нужда от тях.
5. Здравната каса – плащаме ли повече, отколкото трябва?
Още един сектор, в който според експерти има сериозни резерви, е здравеопазването. Клисурски посочва като пример случаи, в които Националната здравноосигурителна каса заплаща многократно по-високи цени за едни и същи лекарства в различни лечебни заведения. Според него по-строгият контрол върху тези разходи може да освободи значителен финансов ресурс, без това да се отрази на качеството на лечението.
6. Икономика в подем, бюджет на дефицит
Вероятно най-сериозната критика идва именно тук. Икономистите припомнят, че България се намира в период на икономически растеж, рекордно ниска безработица и повишаващи се доходи. Именно в подобна среда държавата би трябвало постепенно да свива дефицита, а не да го увеличава чрез нови заеми. Според тях това не само натоварва публичните финанси, но и подхранва инфлацията и прехвърля сметката към следващите години.
