Уставът на новата партия предвижда четиригодишен мандат за председателя, но не поставя ограничение за броя на преизбиранията. Лидерът получава ключови правомощия при определянето на ръководството, кандидатите за изборни длъжности и политическия курс на формацията.
Новоучредената партия „Прогресивна България“ официално започва политическия си живот с ясно разписани правила за управление, които дават сериозна тежест на председателя на формацията. След вписването на устава в регистъра на политическите партии към Софийския градски съд става ясно, че Румен Радев ще оглавява партията поне до 2030 година, но документът не поставя никакво ограничение за броя на мандатите, които един председател може да изкара.
Така, макар всеки председателски мандат да е с продължителност от четири години, нищо не възпрепятства Радев да бъде преизбиран многократно, стига да получава подкрепата на партийните органи. Това превръща устава на „Прогресивна България“ в документ, който концентрира значителна власт в ръцете на партийния лидер.
Председателят държи ключовите решения
Освен че представлява партията пред държавните институции и обществото, председателят разполага с широки организационни правомощия. Той определя заместник-председателите, разпределя ресорите им, предлага партийния секретар и има водеща роля при формирането на изпълнителното ръководство.
В случай че временно не може да изпълнява задълженията си, председателят трябва писмено да определи свой заместник. Същевременно той е длъжен да свиква заседанията на Изпълнителния съвет поне веднъж месечно, като именно този орган взема част от стратегическите решения за развитието на партията.
Водеща роля при номинациите
Според устава именно председателят предлага кандидатите на партията за длъжности, които се избират от Народното събрание. Очаква се той да има решаваща дума и при определянето на кандидатите за президент и вицепрезидент, които формацията ще подкрепи на предстоящите избори.
Изпълнителният съвет обаче запазва правомощията си по отношение на окончателното подреждане на листите за парламентарни избори, определянето на водачите на листи, коалиционните партньори и представителите на гражданската квота.
Какви цели си поставя „Прогресивна България“
В устава са заложени 12 основни принципа и 15 стратегически цели, които очертават политическата идентичност на новата формация. Партията заявява, че се основава на ценностите свобода, солидарност и справедливост, като поставя акцент върху укрепването на демократичните институции и социалната държава.
Сред първите официално записани приоритети са:
- разграждане на олигархичния модел и ограничаване на задкулисното влияние върху държавните институции и медиите;
- съхраняване на мира и недопускане на въвличането на България във въоръжени конфликти;
- преодоляване на бедността, социалното изключване и всички форми на дискриминация;
- гарантиране на равнопоставеност между жените и мъжете;
- развитие на икономиката, образованието и здравеопазването.
Познат кръг от съратници
След съдебната регистрация на партията стана ясно и кои са хората, на които Румен Радев възлага най-голямо доверие. В Изпълнителния съвет влизат негови дългогодишни сътрудници, бивши министри от служебните кабинети, народни представители и експерти, работили с него през последните години.
Контролният съвет, който ще следи за финансовата дисциплина, управлението на партийното имущество и спазването на вътрешнопартийните правила, също е с четиригодишен мандат.
Правила за членство
Уставът предвижда партията да отказва членство на лица, които са осъждани с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, както и на граждани, които вече членуват в друга политическа партия.
Общото събрание на „Прогресивна България“ ще се свиква най-малко веднъж на всеки четири години, като при извънредни обстоятелства срокът за уведомяване на делегатите може да бъде съкратен.
Политически сигнал
Липсата на ограничение за броя на председателските мандати вече предизвиква коментари сред политически наблюдатели. Докато привържениците на подобен модел го определят като гаранция за приемственост и стабилност, критиците предупреждават, че той може да доведе до прекомерна концентрация на власт в ръководството на партията.
С приемането на този устав „Прогресивна България“ поставя основите на своята организационна структура и ясно очертава ролята на лидера като централна фигура в процеса на вземане на политическите решения.
