Бизнесът, синдикатите и държавата обсъждат осем данъчни закона и минималната заплата за догодина
Бизнесът, синдикатите и държавата ще обсъдят днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество промените в осем данъчни закона за следващата година и размера на минималната работна заплата от 1 януари. Заседанието ще бъде председателствано от финансовия министър Гълъб Донев.
От заседанието се очаква да стане ясно дали ще бъдат потвърдени или променени предложените текстове, предвиждащи глоби от 1000 евро за физически лица и 2000 евро за юридически лица, както и конфискация при държане на „чужда“ домашна ракия в стопански обекти.
Според Гълъб Донев целта на мярката е да се ограничи незаконната търговия с наливен алкохол с неясен произход, предлаган в ресторанти, къщи за гости, автосервизи и други стопански обекти, заради рисковете за здравето, които подобни практики създават.
Според изчисленията на Министерството на финансите предложените промени в данъчните закони трябва да осигурят допълнителни приходи от 1,4 милиарда евро в бюджета за догодина. От еднократния данък „Свръхпечалба“ от 33% се очаква в бюджета да постъпят 800 милиона евро. С него ще бъдат обложени банки, застрахователи, мобилни оператори, фирми за бързи кредити, обменни бюра и търговски вериги с повече от пет обекта.
От бизнеса определят мярката като подкопаваща предвидимостта на данъчната система и създаваща опасен прецедент, както и като негативен сигнал към чуждестранните инвеститори.
Квотата за ваучерите за храна се удвоява, което ще позволи на работниците да получават до 200 евро месечно. Предвижда се обаче сумите между 100 и 200 евро да бъдат облагани със 7% данък - предложение, срещу което възразяват както бизнесът, така и синдикатите.
Планира се данъчните оценки на имотите да се повишат с 30% през следващата година и с още 35% през 2028 и 2029 г. Целта е в рамките на три години увеличението на данъчната оценка да достигне 100%, без това да се отрази на данък смет.
Предвижда се въвеждането на нов акциз за леките автомобили с мощност над 250 kW. Прагът за регистрация по ДДС също се повишава и ще бъде 75 хиляди евро.
Промени са заложени във всички данъчни закони, като се актуализират глобите и имуществените санкции с цел да се запази възпиращият им ефект. Работодателите обаче остро възразяват срещу тези предложения.
За догодина се предлага увеличаване на данъчните облекчения за работещите родители - 5 хиляди евро от данъчната основа за едно дете, 8 хиляди евро за две деца, 11 хиляди евро за три деца, а за дете с увреждане - 10 хиляди евро.
Предвижда се и ново данъчно облекчение за родители, свързано с развитието на децата. То ще позволява приспадане от данъчната основа на разходи за образователни и спортни дейности в размер на 2 хиляди евро за едно дете, 4000 евро за две деца и 6000 евро за три или повече деца.
Очаква се да има и дебат за предложения размер на минималната работна заплата за догодина - 660 евро. Синдикатите категорично отхвърлят тази сума и настояват за 672 евро, колкото е горният праг по новата формула, или за 690 евро - размера, който би се получил по старата, вече отменена формула.
Предложението на държавата се приема от бизнеса, а преди дни финансовият и социалният министър уточниха, че размерът от 660 евро не е окончателен и може да бъде повишен, ако приходите в бюджета са по-високи.
