Събитието бе повратна точка в съвременната история на страната
На 15 юли 2016 г. Турция стана свидетел на най-кървавия опит за преврат в съвременната си история. Събитието бе повратна точка в съвременната история на страната.
Днес е десетата годишнина от пуча, зад който според турските власти стои т. нар. Фетхуллахистка терористична организация (ФЕТО) на покойния мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен – някогашен съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Опитът за преврат през юли 2016 г. бе поредната намеса на въоръжените сили в страната, в която навремето армията се смяташе за гарант на светската система на управление. От 1960 до 2016 г. в Турция са извършени няколко преврата.
Преди десет години обаче правителството успя да осуети пуча буквално за часове. Широкият достъп на управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) до публични и частни ресурси, както и възможностите за засилен контрол върху медиите и социалните мрежи, със сигурност са били от полза за бързото потушаване на действията на метежниците.
Какво се случи в кървавата нощ точно преди 10 години?
През нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. бе извършен опит за сваляне на правителството на Ердоган от поддръжници на ФЕТО. Център на кървавите събития в нощта на опита за преврат бе военновъздушната база "Акънджъ" край Анкара, откъдето ръководителите на пучистите са давали нареждания на съучастниците си в различни части на страната. Извършени бяха бомбардировки по парламента, президентския комплекс, полицейското управление, централата на сателитния комплекс ТЮРКСАТ (TÜRKSAT); пучисти нахлуха в централата на управляващата ПСР. Началникът на Генералния щаб на турската армия ген. Хулуси Акар бе взет за заложник.
В заговора участваха хиляди симпатизанти на ФЕТО, внедрени в турските въоръжени сили, като те са разполагали с изтребители, хеликоптери, кораби, танкове, бронетранспортьори.
Превратът е бил планиран за 04:00 часа в събота, 16 юли, но стартира по-рано, тъй като турската национална разузнавателна служба МИТ е получила информация за плановете. В 18:00 часа на 15 юли бе наредено да бъде затворено турското въздушно пространство.
Според непотвърдени информации руският държавен глава Владимир Путин е предупредил Ердоган за готвения пуч.
В Истанбул пучистите се опитаха да блокират мостовете над Босфора и нахлуха в международното летище "Ататюрк", окупираха площад "Таксим" и валийството. Група пучисти бе изпратена в Мармарис в опит да бъде ликвидиран президентът Ердоган, който бе във вилата си в курорта на почивка.
Рационален ход обаче предприе Ердоган, като отправи призив към сънародниците си да излязат на улиците. Милиони турски граждани се стекоха навън, за да се борят буквално с голи ръце с пучистите. При сблъсъците бяха убити над 250 души, повече от 2000 бяха ранени. За по-малко от денонощие опитът за преврат бе осуетен.
Как реагира Турция след опита за преврат?
Анкара обяви извънредно положение, което продължи две години и десетки хиляди души бяха арестувани. Осъдени са хиляди, а близо 125 000 държавни служители, военни и представители на академичните среди бяха уволнени или отстранени от длъжност по подозрения за връзки с движението на Гюлен. Критиците обвиниха Ердоган, че използва осуетения пуч като претекст да смаже опозицията. През август 2018 г. турският парламент прие нов закон за борба с тероризма, който замени извънредното положение.
В частния сектор правителството запорира активите на повече от 1000 компании на обща стойност 50-60 млрд. долара по обвинения във връзки с Гюлен и заговорниците.
Чистките обхванаха и медиите, като много телевизии и вестници бяха закрити; арестувани бяха опозиционни журналисти; Уикипедия бе блокирана. Репресивни мерки се прилагаха и срещу кюрдските групи.
На фона на чистките в Турция с конституционен референдум бе премахната парламентарната система и бе въведена президентска система, предоставяща изключително широки правомощия на Ердоган.
Очевидно е, че държавният глава умело използва опита за преврат, за да консолидира още повече властта в ръцете си и да укрепи съществуващия режим. Масовата подкрепа на народа по време на опита за преврат даде възможност за радикалното преструктуриране на политическата система.
15 юли бе обявен за официален празник-– “Ден на демокрацията и националното единство“.
Днес
Мащабни чествания през целия ден днес ще се състоят на територията на цялата страна. Вечерта над "Моста на мъчениците от 15 юли" ще се има светлинно шоу, по време на което в небето ще бъде проектирано турското знаме и посланието „Волята е наша, победата е наша“. Градският транспорт в Истанбул, Анкара и Измир днес е безплатен.
През последните две седмици мерките за сигурност в страната са изключително високи (и във връзка на състоялата се среща на върха на НАТО в Анкара миналата седмица).
Междувременно борбата с движението ФЕТО продължава. Броени дни преди десетата годишнина бяха издадени нови заповеди за арест на близо 1000 предполагаеми членове на групировката.
В интервю за проправителствения вестник „Сабах“ миналата седмица министърът на правосъдието на Турция Акън Гюрлек изтъкна, че смъртта на Фетхуллах Гюлен (който почина преди две години в САЩ) не е краят на ФЕТО и че организацията се опитва да прикрие следите си, докато се стреми да се възроди и преобрази чрез фиктивни фирми и групи в социалните медии, като същевременно поддържа финансовата си мрежа.
