Физическите центрове за данни играят все по-важна роля във войната между Русия и Украйна. Киев наскоро нападна няколко центъра за данни на руската технологична компания Яндекс. В резултат на това интернет услугите се сринаха в Русия и няколко съседни страни.
Военният юрист и професор по кибервойна в университета в Амстердам Пол Дюшен коментира последните атаки и прогнозира, че центровете за данни все повече ще стават мишена на военни атаки, тъй като са важен елемент от комуникационните мрежи.
Професорът посочва и още един факт - центровете за данни са трудни за подмяна. Необходимото оборудване е скъпо и ремонтът може да отнеме много време. Точно затова те са интересни като цел, казва Дюшен. "Като нападател, всъщност се опитваш да генерираш колкото се може повече ефекти с възможно най-малко ресурси. Фокусът е основно върху връзките, чието изключване има сериозни последици за комуникацията. Така че всичко, което е възел в комуникационната инфраструктура, е потенциална цел.
Нарастващата зависимост от дигиталните системи прави въоръжените сили по-уязвими. Според Дюшен армиите трябва да осигурят добри резервни системи и по-добра сигурност. Например, има военна версия на Starlink, която е по-добре защитена с криптиране в сравнение с обикновената сателитна комуникация. Но пълната защита е невъзможна.
Физическата защита също може да помогне. Франция, например работи по подземен център за данни. Дюшен очаква центровете за данни да станат постоянна цел в съвременната война. "Казват, че данните са новият петрол." Докато нефтените компании някога бяха най-големите, днес те са технологични компании. Според него войната в крайна сметка означава премахване на ресурси, на които разчита противникът. "Това също са храни, петрол, гориво, дизел, но също така са данни и информация."
Според Дюшен, това прави центровете за данни също толкова част от военната стратегия. "Ако някой зависи от определени предварителни условия, нападателят се опитва да се възползва от тях, като ги деактивира."
Украинските атаки срещу руския технологичен гигант болезнено разкриват колко зависима е Русия от местните центрове за данни, коментира нидерландският политематичен сайт bnr.bl като се позовава на информация от независимата медия Медуза. В рамките на няколко дни украинските атаки извадиха от строя три от шестте основни центъра на Яндекс и причиниха масови прекъсвания на интернет.
Ефектът засегна бита на руснаците, таксиметровите услуги, поръчване на храна, банки, търговци на дребно, онлайн пазари и други бизнеси, които разчитат на интернет инфраструктурата.
Атаките бяха отговор на Украйна на серия руски атаки срещу украински центрове за данни, които руското Министерство на отбраната с пренебрежение нарече "дигитален детокс".
„Атаките срещу руските центрове за данни се оказаха по-разрушителни, според разследващата журналистка Мария Коломиченко от The Bell. Докато Украйна премести част от данните си в чужбина след руската инвазия, Русия ги държеше ревностно близо до дома. С всички последствия, които това носи, сега изглежда. Русия държи почти всички дигитални яйца в една кошница се дължи на факта, че руските компании са частично законово задължени да съхраняват определени видове данни в границите на страната. В същото време руските власти насърчават и оказват натиск върху компаниите да използват вътрешни хостинг и облачни доставчици. "Роскомнадзор и други власти намекнаха (...), че трябва да използват руски хостинг и руски облачни услуги," каза Коломиченко. Според руски официални лица, чуждестранни доставчици като Amazon Web Services и Google Cloud са ненадеждни. В резултат на това огромен брой руски интернет източници се озоваха в Yandex Cloud.
Автор: Апостол Апостолов
