Международната платформа е отслабена от вътрешни противоречия и невъзможността да влияе върху глобалните конфликти, смятат анализатори
Въпреки опростяването на процедурата за присъединяване към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), нейното по-нататъшно разширяване остава под въпрос. До този извод може да се стигне последната среща на върха на организацията на тази седмица в Бишкек.
Според редица анализатори международната платформа е отслабена от вътрешни противоречия и невъзможността да влияе върху глобалните конфликти.
Срещата на върха тази седмица в Бишкек напомня за ограниченията на водената от САЩ икономическа война, коментира и в. “Ню Йорк таймс“.
ШОС е евразийска организация за политика, икономика и сигурност. По отношение на географския обхват и населението тя е най-голямата регионална организация в света, като включва над 60 процента от територията на Евразия. Пълноправни членове на създадената през 2001 г. организация, чиято основна цел е да гарантира сигурността и да се бори с тероризма в Евразия, са Китай, Русия, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Иран, Беларус.
В Бишкек тази седмица се събраха лидерите на страните членки, както и тези със статут на партньори в диалога, както и наблюдатели. Сред тях, разбира се, бяха и руският президент Владимир Путин и иранският президент Масуд Пезешкиан - двама лидери, силно зависими от Китай.
"Путин и Пезешкиан пристигнаха в киргизстанската столица в понеделник, докато се опитват да се противопоставят на западните усилия за изолирането им и да продължат да преследват собствените си военни цели", коментира “Ню Йорк таймс“.
"А Пекин до голяма степен изпълни тази роля, осигурявайки икономически спасителен пояс както на Москва, така и на Техеран и използвайки икономическата си тежест, за раздразнение на Вашингтон", добавя изданието.
За какво се договориха в Бишкек?
Основният документ на срещата на върха стана Бишкекската декларация по случай 25-годишнината на ШОС. Тя беше подписана след заседанието на Съвета на държавните глави - членове на ШОС на 1 септември. Партньорите в организацията:
- се обявиха против едностранни принудителни мерки, противоречащи на Устава на ООН и на други норми на международното право, както и на правилата и принципите на Световната търговска организация (СТО);
- призоваха за по-нататъшно усъвършенстване и реформиране на системата за глобално икономическо управление;
- осъдиха военните удари по територията на Иран и потвърдиха подкрепата си за неговия суверенитет и териториална цялост;
- подчертаха, че ШОС не е военно-политически блок.
На срещата бяха подписани още 27 документа, сред които концепция за създаване на регионални центрове за обработка на данни, изчислителни мощности и развитие на индустрията за изкуствен интелект в рамките на ШОС, план за действие за развитие на пристанищата и логистичните центрове на страните от организацията за периода 2026–2030 г. и други.
В речта си на заседанието на Съвета на държавните глави - членове на ШОС президентът Владимир Путин подчерта, че за четвърт век ШОС „се укрепи и разрасна, превръщайки се в един от самостоятелните и влиятелни центрове на формиращия се многополюсен свят“. В рамките на срещата на върха руският президент проведе серия от двустранни срещи с китайския лидер Си Дзинпин, индийския премиер Нарендра Моди, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и други лидери.
Като се има предвид широкият кръг участници - над 20 евразийски държави, включително Китай, Индия и Турция, както и съгласуваната им позиция по богатия дневен ред, срещата на върха в Бишкек се превръща във важен сигнал към Запада - напомняне за това как могат да се изграждат многостранни структури, смята ръководителят на направление „Дипломатически изследвания“ към руския Институт за стратегически изследвания и прогнози Александър Бобров.
Защо ШОС е особено важна за Иран?
В разговора си с президента на Иран Масуд Пезешкиан Владимир Путин подчерта, че Русия е „солидарна“ с народа на Иран. От своя страна иранският президент заяви, че Иран е готов да се върне към спазването на меморандума за прекратяване на огъня, но след като това направят Съединените щати.
Експертът от Руския съвет по международни отношения Кирил Семьонов отбеляза, че Масуд Пезешкиан, както и редица други представители на иранския елит, заема позиция, насочена към деескалация, докато ръководството на Корпуса на стражите на ислямската революция - елитно военно-политическо формирование, част от въоръжените сили на страната, е настроено „по-твърдо“.
Какво остана извън фокуса на срещата?
Няколко важни направления както за световния политически дневен ред като цяло, така и за Русия в частност, не получиха развитие по време на срещата на върха:
- разрешаването на конфликта в Украйна;
- създаването на банка за развитие и платежна система на ШОС;
- разширяването на организацията.
Въпреки че темата за Украйна неведнъж е била засегната по време на двустранните срещи на руския президент с чуждестранни колеги, в самата декларация на ШОС тя не беше спомената.
Руският политолог Владимир Евсеев също така констатира, че в Бишкек не са били направени изявления за разширяване на ШОС, въпреки значителното опростяване на тази процедура. Така от 1 септември 2025 г. „партньорите по диалога“ и „наблюдателите“ бяха обединени в една категория - „партньори на ШОС“, които имат право да кандидатстват за членство в организацията.
"На практика обаче приемането на нови държави членки в основния състав на ШОС най-вероятно ще „остане на пауза“, докато продължават вътрешните преобразувания в организацията", смята Владимир Евсеев.
Според него по-нататъшното разширяване на организацията към Близкия изток е възпрепятствано от членството на Иран, чиито действия в Ормузкия проток не се приемат от някои от съседите му в региона. Статут на „партньор на ШОС“ имат пет от шестте монархии от Персийския залив - Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, но нито една от тях не изпрати делегация в Бишкек.
Остава въпросът и с желанието на Турция за пълноправно членство. Анкара получи статут на партньор в диалога на ШОС през 2012 г.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган бе заявил още преди четири години на срещата на върха на ШОС в Самарканд, че Анкара се стреми да стане пълноправен член на ШОС и добави, че ще бъдат предприети конкретни стъпки за реализирането на тази задача.
