В Германия - държава, която е икономическият мотор на ЕС и с голяма политическа тежест в европейските дела - се случват процеси, които оголоват както нейната, така и общоевропейската сигурност
През последните години, особено от началото на текущата, германските служби за сигурност са нащрек заради поредица от атаки срещу ключови обекти в страната. В много от случаите се разследва и директна връзка с чужди държави, обикновено Русия.
Един от най-сериозните примери е свързан с инцидента на летището в Лайпциг. Там, в началото на август месец, до украински товарен самолет „Антонов“ властите откриха зареден с експлозиви дрон. Вчера външният и вътрешният министър директно обвиниха Москва за тази хибридна атака. Оказа се, че анализите на технологиите и разузнавателните данни сочат, че зад дрона стоят хора, изпълнявали руски държавни поръчки. В отговор Германия затвори руското консулство в Бон.
Има и други сериозни съмнения за руска „връзка“ в текущи разследвания на предишни инциденти на територията на страната. Военното министерство редовно засича шпионски дрони да кръжат над базите и полигоните в страната.
Службите проверяват за външна кибератака или диверсия и сериозния срив от юни месец тази година, който парализира влакове на Deutsche Bahn заради блокирала радиосистема.
Натискът се усеща и в бизнеса. Официален доклад на разузнаването и ИТ асоциацията Bitkom разкри, че цели 37% от компаниите, станали жертва на дигитален саботаж или шпионаж, са проследили атаките до чужди правителствени служби. Според потърпевшите фирми основните играчи тук са Китай и Русия.
Последната въпросителна е около вчерашния случай от 1 септември в Бранденбург. Някой атакува подстанцията „Турнов-Прайлак“ с импровизирани ракети, които хвърлиха проводници по жиците и предизвикаха къси съединения. Според властите ударът е планиран твърде професионално и затова версията за външен саботаж е сред водещите, макар че паралелно с нея се разследва и възможна роля на левите екстремисти в страната.
През миналата 2025-та г. Федералната криминална служба на Германия (BKA) е регистрирала 321 случая на предполагаема диверсионна дейност (саботажи), насочена предимно към критична инфраструктура – железопътната мрежа, енергийни и военни съоръжения. В не малко от тези случаи се разследва руска връзка.
Подобни инциденти далеч не са уникални само за Германия, но биват регистрирани в редица европейски страни, включително и взривове на заводи за боеприпаси в Италия и Полша.
В същото време социологическите проучвания в Германия през последните месеци очертават сериозна промяна в политическите нагласи на федерално ниво. Основната тенденция в цялата страна е оформянето на лидерството на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която стабилизира позициите си и събира между 28% и 29% подкрепа, превръщайки се в първа политическа сила в национален мащаб. Традиционният консервативен блок на Християндемократите и Християнсоциалистите (CDU/CSU) остава на втора позиция със забележимо изоставане, като регистрира одобрение от едва 20% до 21% сред германските гласоподаватели.
Наблюдава се и вече традиционен спад в доверието към Социалдемократическата партия (SPD), която се срива до критичните 12% подкрепа за цяла Германия.
Зелените се класират пред тях на трето място, привличайки между 13,5% и 16% от националния вот, докато либералите от Свободната демократическа партия (FDP) преживяват сериозна криза и с резултати около 4% – 4,5% остават под 5-процентовата бариера за влизане в Бундестага.
В лявото политическо пространство партията „Левицата“ (Die Linke) показва признаци на консолидация на национално ниво и задържа стабилни позиции между 10,5% и 12%.
Саботажът се проявява като ключов инструмент в рамките на съвременната хибридна война, тъй като позволява на чужди държави или подривни актьори да нанасят удари върху критичната инфраструктура на противника, без това да води до директен военен конфликт. Чрез тайни атаки срещу железопътни мрежи, енергийни обекти и военни съоръжения се постига едновременно материална дестабилизация и силен психологически ефект, целящ да подкопае общественото доверие в държавните институции.
„Алтернатива за Германия“ успешно се позиционира като основен изразител на общественото недоволство срещу политическото статукво в страната, канализирайки недоволството на избирателите срещу икономическата несигурност, миграционната политика и традиционните елити. AfD расте, мейнстрийм партиите на статуквото са в електорална рецесия или стагнация. Ролята на антисистемна партия се съчетава от „Алтернатива на Германия“ и с оформянето й като носител на руски наративи, пропагандни внушения и дезинформация. Ако тя днес служи като съд за пропаганда, утре - особено предвид добрите й електорални резултати, тя може да се превърне в инструмент за осъществяване на политика, свързана с Русия.
В такъв случай в Германия се забелязват два от основните елементи, които са необходими за премахването на един конституционен ред с налагането на алтернативен такъв - саботажът (извършван от чужда сила или чрез франчайз от местни субекти, действащи по чужда воля) и носителят (това е организацията, която е фаровит да лидира процеса на промяна на конституционната рамка).
Други два важни елемента при насилствената смяна на власт са хаоса и всеобщата апатия. Формално, тези два елемента си противоречат, но всъщност се допълват - хаосът реферира към създаване на изключителни обстоятелства, които да послужат като претекст за промяната на властта, а апатията на населението „съучаства“ на този процес, когато не възрази спрямо тази промяна ( така например, социологическите изследвания в страната показват, че при германците се повишава т.нар. „институционална апатия“, която обикновено е пораждана от недоверие към способността на статуквото да внася положителна промяна в живота на хората). Последното все още не означава, че германците биха сменили демократичната си политическа система с друга, а по-скоро реферира към това, че политическите субекти, които функционират в рамките на тази система, не си вършат работата добре.
Всичко това означава, че в Германия - държава, която е икономическият мотор на ЕС и с голяма политическа тежест в европейските дела - се случват процеси, които оголоват както нейната, така и общоевропейската сигурност.
