Според някои оценки до 3000 от общо 13 000 изпратени военнослужещи са били убити.
Враг, който настъпваше на големи групи по бойното поле под непрекъснат обстрел, сякаш безразличен към опасността от дронове и автоматични оръжия. Елитен корпус от войници-призраци, които предпочитаха самоубийството пред пленяването. Хиляди от тях се сражаваха и загинаха, а след това сякаш изчезнаха от бойното поле, пише в свой анализ Бибиси.
Севернокорейските войници бяха изпратени от Пхенян да се сражават редом с руските сили, които в края на 2024 г. се опитваха да отблъснат украинското настъпление на руска територия. Цената беше висока – според някои оценки до 3000 от общо 13 000 изпратени военнослужещи са били убити.
В крайна сметка севернокорейците адаптираха тактиката си и заедно с руските сили успяха да изтласкат украинските части от Курска област. Оттогава почти нищо не се чува за участието им в активни бойни действия.
Според украинския президент Володимир Зеленски обаче севернокорейските сили и въоръжение скоро могат да се завърнат във войната по много по-мащабен начин.
Миналия месец Зеленски предупреди, че в Русия могат да бъдат разположени до 50 000 севернокорейци, след като по-рано говореше за около 30 000 души. Той призова Южна Корея да предостави помощ за украинската противовъздушна отбрана.
Но защо след толкова тежки загуби Северна Корея би изпратила още свои войници да се сражават за Русия? И какво се случи с изпратените досега?
Те все още са там
„Те все още са там“, казва д-р Ян Ук от Института за политически изследвания „Асан“ в Сеул.
Според него севернокорейските части защитават руска територия от евентуално ново украинско настъпление. Част от инженерните подразделения или работниците вероятно се намират и в окупираните от Русия райони на Донбас, но това не са бойните части.
Главното разузнавателно управление на украинското Министерство на отбраната оценява броя на севернокорейските военнослужещи, които все още се намират на руска територия, на около 8500 души.
Те са организирани в четири бригади в състава на руската групировка „Север“ и охраняват държавната граница в Курска област от нови украински прониквания.
Според украинското разузнаване те в момента не участват в активни бойни действия, а части на Корейската народна армия не са забелязвани в окупираните територии на Украйна.
Безпрецедентен ход за Северна Корея
За севернокорейския лидер Ким Чен-ун изпращането на войници в Курска област беше рискован ход. Това беше най-голямата бойна сила, която страната някога е изпращала зад граница.
През 1973 г. Северна Корея изпраща около 1500 военнослужещи и инструктори в Египет по време на войната Йом Кипур с Израел. В края на 60-те години около 87 севернокорейски пилоти се сражават на страната на Северен Виетнам срещу американските сили.
Въпреки кръвопролитията, рискът в Русия се оказва печеливш за изолираната и бедна държава. Северна Корея получи не само икономически, но и значителни военни ползи, които могат да се превърнат в основа за още по-дълбоко сътрудничество с Москва.
Севернокорейците „вече знаят какво представлява съвременната война“, посочва Ян.
Изпратените в Русия военнослужещи са от т.нар. Щурмови корпус – елитна част на севернокорейските въоръжени сили. Северна Корея е силно милитаризирана и изолирана тоталитарна държава, в която военнослужещите преминават през интензивна идеологическа подготовка.
Първоначално нито Москва, нито Пхенян признаваха присъствието им. Украинските сили влизат в първите си сблъсъци със севернокорейците през ноември 2024 г., а първите живи военнопленници са заловени едва през януари следващата година.
Русия призна участието им чак през април 2025 г., когато началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов похвали техния „героизъм“ на бойното поле.
Кървави уроци от модерната война
Според Ян севернокорейските войници, особено тези от Щурмовия корпус, демонстрират изключителна готовност да загинат в името на държавата си. Но смелостта не означава непременно ефективни бойни умения.
В началото на операцията в Курска област те понасят огромни загуби, но постепенно усвояват уроците на съвременната война с дронове.
„Пушечно месо“ – така войник с позивна „Султан“ от украинската 95-а десантно-щурмова бригада описва севернокорейските части, срещу които се е сражавал в края на 2024 г.
По думите му те атакували по различен начин. Първо настъпвала голяма група, след това още 15-20 души били изпращани към същата позиция, последвани от нови войници. Севернокорейците почти не спирали да се движат. Това им давало известно предимство, но не и решаващо.
Комуникацията с руските им съюзници изглеждала лоша, а екипировката им била недостатъчна. Украински военнослужещи съобщават за липса на бронежилетки, подходящо зимно облекло и каски.
След сраженията украинците претърсвали телата на противниците си за документи и разузнавателна информация. При руските войници намирали лични вещи, документи и оборудване. При севернокорейците обаче често откривали единствено боеприпаси – без документи и лични вещи.
Особено показателен е видеозапис от украинска операция, в който ранен севернокорейски войник лежи в снега. При приближаването на украинските военнослужещи той взривява граната под брадичката си, след като произнася името на Ким Чен-ун.
През април 2025 г., по време на възпоменателна церемония в Пхенян, севернокорейският лидер възхвали войниците, избрали смъртта пред пленяването.
Северна Корея никога не е обявявала официално броя на загиналите в Курска област. Анализ на BBC Korea на мемориалния комплекс оценява жертвите на около 2300 души. Украинското разузнаване посочва 3000 загинали и още 1500 ранени.
Икономическа печалба за Пхенян
Освен безценния боен опит, какво получава Северна Корея срещу жертвата на толкова много от най-добрите си войници?
Отговорът до голяма степен е икономически.
Според Лим Су-хо, старши научен сътрудник в Института за стратегия за национална сигурност в Сеул, изпращането на войници е донесло на Пхенян значителни финансови и геополитически дивиденти.
Той изчислява, че продажбата на оръжия на Русия и изпращането на военнослужещи са осигурили на Северна Корея приходи от близо 10 млрд. долара.
Годишният брутен вътрешен продукт на страната се оценява на около 30 млрд. долара. Това означава, че за две години и половина Северна Корея е получила чрез оръжейни доставки и изпращане на войници сума, равняваща се на около една трета от годишния ѝ БВП.
В замяна на хората и оръжията си Пхенян получава храни, петрол и твърда валута.
Но сътрудничеството с Москва носи и друга важна полза – намалява дългогодишната зависимост на Северна Корея от Китай.
Така през септември миналата година Ким Чен-ун успя да застане редом до китайския лидер Си Цзинпин и руския президент Владимир Путин при първата публична среща на тримата лидери. Не съвсем като равен, но вече и не като лидер, зависим единствено от Пекин.
Според Лим това представлява „голяма геополитическа промяна“.
В миналото, когато международната изолация започваше да създава сериозни проблеми, Пхенян търсеше диалог с Южна Корея, Япония и особено със САЩ. Сега отношенията с Русия дават на Ким Чен-ун алтернатива и му позволяват да представя света като нова Студена война и многополюсна международна система.
Партньорство, което става все по-дълбоко
Отношенията между Москва и Пхенян, започнали като икономическа и военна необходимост, изглежда се превръщат в по-дългосрочно стратегическо партньорство.
Но рисковете също се увеличават.
Досега няма данни севернокорейски войници да са участвали в бойни действия на международно призната украинска територия или в окупираните от Русия украински области. Ако това се случи, последствията могат да бъдат дипломатически значими – особено за Южна Корея, която подкрепя Украйна, но досега предоставя основно несмъртоносна помощ.
Зеленски използва именно този аргумент, за да притиска Сеул да предостави по-модерно военно оборудване, включително системи за противовъздушна отбрана.
Според него от юни в руската Воронежка област се извършва подготовка за приемането на нови севернокорейски сили, а Пхенян се готви да предостави на Русия и допълнителни балистични оръжия.
„Русия помага на Северна Корея да се научи на съвременна война, да подобри оръжията си и да придобие реален боен опит. Това представлява заплаха за всяка държава в Азия, която се намира в обсега на севернокорейските ракети“, предупреди Зеленски през юли.
Пленът не е вариант
Само двама севернокорейски войници са заловени живи от украинските сили – изключително малък брой на фона на между 11 000 и 14 000 души, участвали в боевете в Курска област. Трети е бил пленен жив, но впоследствие е починал от раните си.
Нито един от двамата оцелели не е възнамерявал да се предаде.
„За войниците на Чосон самото попадане във военнопленничество е престъпление. Това просто не е вариант. Не можем да ставаме военнопленници“, разказва един от тях пред южнокорейски документалисти.
Войникът, представен с псевдонима Бек Пьон-ган, лежал ранен след удар с дрон в продължение на четири дни. Той бил заловен, след като объркал приближаващите украински военнослужещи с руски съюзници.
Другият пленник, представен като Ли Кан-ън, разказва, че изпитва вина, задето е останал жив. Той бил открит в почти безсъзнание с тежки наранявания на ръката и челюстта.
„Нямах граната или ножове, с които да се самовзривя“, обяснява той.
По думите му десетки негови другари били убити от дронове в началото на участието им във войната, а бойното поле „воняло на кръв“.
Нито един от двамата не иска да се върне в Северна Корея. Ли смята, че семейството му може да бъде „унищожено“ като наказание за това, че е попаднал в плен. И двамата заявяват желание да бъдат изпратени в Южна Корея, а Сеул е готов да ги приеме.
Засега единствено Русия, а не Пхенян, е поискала връщането им.
Украйна обаче все още не е поела ангажимент да ги предаде на южнокорейските власти. Киев заявява, че ще спазва международните задължения за защита на човешките права, които не позволяват принудително репатриране на военнопленници.
Коалиция срещу определена цена
Съдбата на двамата пленници остава неясна. Това, което изглежда все по-сигурно, е, че още севернокорейци ще се присъединят към войната на Русия.
За Пхенян тяхното участие има огромна икономическа и политическа стойност. Москва също се нуждае от тях.
Четири години и половина след началото на пълномащабната руска инвазия Русия изпитва сериозен недостиг на жива сила. Според оценки на западни и украински разузнавателни служби Москва губи месечно с около 6000 военнослужещи повече, отколкото успява да набере.
Това принуждава Русия да разчита и на чуждестранни бойци от държави като Колумбия, Кения, Камерун и Северна Корея.
За Русия и Северна Корея това е взаимноизгодно партньорство – своеобразна коалиция срещу определена цена.
И в крайна сметка Пхенян вероятно ще продължи да изпраща свои войници във войната на Русия – но само докато това остава изгодно.
