Бившият директор на НЗОК предупреди за нерешени проблеми при разпределението на публичните средства и влиянието на корпоративни интереси върху системата
Бившият директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев заяви пред bTV, че основният проблем в здравеопазването е не размерът на средствата, а начинът, по който те се управляват и контролират. По думите му промяната в политическата ситуация създава възможност за законодателни решения, но кадровият подход в сектора не му дава основание за оптимизъм.
"Надявах се, че след промяната на политическата ситуация вече има достатъчно мнозинство, което може да приеме каквото прецени за правилно от законодателна гледна точка. За съжаление напоследък ставам песимист, като гледам на какви кадри се залага", коментира Дечев.
Той посочи като пример нерешени според него проблеми в управлението на здравната система, сред които различията в цените на лекарствата, ефективността на контрола и разпределението на публичните средства. По думите му от години съществува проблем с това едно и също лекарство да бъде закупувано на значително различни цени от различни лечебни заведения, без да има трайно законодателно решение.
Според Дечев най-сериозният въпрос е защо при значително увеличени разходи на НЗОК системата отчита и ръст на броя на болничните приеми. Той даде пример, че преди години средствата за болнична помощ са били около 2,2 млрд. лева, а сега са значително повече, но въпреки това не достигат.
"Защо в системата е имало 2 милиона и 100 хиляди приема на болни, а в момента са 3 милиона и половина? Имаше ли епидемия от нещо? Какво се случи? Това се приема за нещо нормално", каза той.
Бившият управител на НЗОК постави акцент и върху влиянието на корпоративни интереси при формирането на политики и назначения в здравния сектор. По думите му през последните години е достигнато "всякакви търпими граници" на влияние на частни интереси върху системата.
Като пример Дечев посочи разликите в заплащането на определени медицински дейности. Той даде пример с клинична пътека за радикални операции при онкологични заболявания в гинекологията, при която стандартното лечение според него се заплаща значително по-ниско от роботизираната хирургия. По думите му това създава финансов стимул лечебните заведения да предпочитат по-скъпите процедури.
Дечев коментира, че преди години е имало механизми за контрол и преценка кога пациентът трябва да бъде насочен към по-скъп метод на лечение, но впоследствие тези ограничения са били премахнати.
Според него решението на проблемите в здравеопазването трябва да започне с ефективен контрол върху разходването на средствата и анализ на причините за увеличаването на дейностите, които НЗОК заплаща.
