Платформата сравнява разходите на болниците, цените на лекарствата и плащанията на НЗОК, като откроява случаи за проверка
Огромен обем публични данни за здравната система вече е събран на едно място в новата онлайн платформа „Диагноза България“. Тя предоставя информация за разходите на болниците, плащанията на Националната здравноосигурителна каса, цените на лекарствата и възнагражденията на медицинския персонал. Проектът е разработен от Мартин Атанасов - създателя на платформата „Черна писта“, и беше представен в ефира на „Здравей, България“.
По думите на Атанасов платформата има за цел да осигури по-голяма прозрачност и да даде възможност за сравнение между лечебните заведения. „За първи път на едно място правим цялостен преглед на здравната система. Вижда се как се управляват държавните и общинските болници, къде има проблеми с разходите и къде се появяват аномалии“, заяви той.
Той уточни, че платформата не отправя обвинения за злоупотреби, а посочва случаи, които следва да бъдат подложени на допълнителна проверка.
„Това са аномалии, а не присъди. Не казваме, че тези пари са откраднати. За много от случаите може да има напълно логично обяснение. Но когато има сериозни отклонения от средните стойности, е необходима проверка“, отбеляза Атанасов.
Като едни от най-показателните случаи Атанасов открои разликите в разходите за определени дейности между болници от един и същ тип. По думите му има лечебно заведение, в което разходите за медицински консумативи надхвърлят с повече от 500% средните стойности за съответната категория болници.
„Когато една болница харчи с 500% повече за консумативи или с над 150% повече за поддръжка от сходни лечебни заведения, възниква въпросът защо и къде отиват тези средства“, посочи той.
Специален акцент в платформата е поставен върху лекарствата, които се закупуват от болниците и впоследствие се реимбурсират от НЗОК. Събраните данни показват, че в някои случаи едни и същи медикаменти се закупуват на значително различаващи се цени. „За първи път можем да видим къде болниците купуват едно и също лекарство на различни цени и после тези средства се възстановяват от Здравната каса“, заяви той.
Като пример беше посочен лекарствен продукт, за който една болница е заплатила близо 900 лева, докато друго лечебно заведение е закупило същия медикамент за около 69 лева.
„Говорим за една и съща разфасовка и едно и също лекарство. Разликата е над 12 пъти. Това са публични данни и те идват именно от НЗОК“, отбеляза Атанасов.
Друг пример, посочен от Атанасов, засяга скъпоструващи терапии, при които разликите в цените достигат десетки хиляди лева за един и същ продукт. „Една държавна болница е закупила конкретно лекарство за около 35 хиляди лева за брой, докато други държавни болници са го купили за около 20 хиляди и дори за под 17 хиляди лева. Това е аномалия, която изисква обяснение“, заяви той.
Той обърна внимание, че при една от доставките са били закупени 60 броя от медикамента на най-високата цена, което е довело до разход, надхвърлящ 2 милиона лева. Освен това платформата предоставя информация и за дейността на лечебните заведения по клинични пътеки. По данни, цитирани от Атанасов, в някои малки общински болници се отчита необичайно голям брой сложни и скъпоструващи процедури спрямо населението на съответния район.
„Когато една малка болница отчита изключително голям брой специфични операции спрямо броя жители в общината, това е сигнал, който трябва да бъде проверен“, отбеляза той.
Платформата позволява да бъдат сравнени не само разходите и цените на лекарствата, но и възнагражденията на медицинските специалисти в различните лечебни заведения.
„За първи път публично могат да се видят брутните възнаграждения по отделни позиции. Това позволява да сравним какви заплати получават медицинските сестри, специализантите и лекарите в различните лечебни заведения“, обясни Атанасов.
Проверяват 7 държавни болници заради цените на скъпоструващи лекарства
Атанасов изрази мнение, че контролът върху системата не бива да остава единствено в ръцете на институциите, тъй като и пациентите могат да имат активна роля в този процес.
„Контролът може да се осъществява и от самите граждани. Ако хората използват приложението „еЗдраве“, те могат да виждат всяко вписване в пациентското си досие и да получават известие, когато бъдат регистрирани за лечение или хоспитализация“, допълни той.
По думите на Атанасов това е важен инструмент за ограничаване на злоупотребите с пациентски данни и фиктивните хоспитализации. „Може да се случи човек реално да е на работа, а в същото време да фигурира като хоспитализиран. Ако системите на институциите бяха по-добре свързани, подобни случаи щяха да бъдат засичани много по-лесно“, отбеляза той.
Според него информацията, събрана в платформата, откроява потенциални аномалии за стотици милиони левове, които следва да привлекат вниманието на контролните институции. „Видимо имаме такива аномалии за 605 милиона лева. Те трябва да бъдат проверени“, каза Атанасов.
Той уточни, че платформата не служи за доказване на нарушения, а идентифицира случаи с необичайни отклонения в разходите, цените на лекарствата, клиничните пътеки и дейността на лечебните заведения, които следва да бъдат подложени на допълнителен анализ и проверки от компетентните органи.
