На съвместна пресконференция в Охрид с премиера  на Северна Македония Християн Мицкоски, отговаряйки на журналистически въпроси, хърватският премиер подчерта, че първите стъпки се очакват след изборите в България.

"В България имаше избори. Имаме стар президент и нов министър-председател, г-н Радев, така че очакваме първите контакти, първите стъпки, които ще предприемете на това ниво. Следим диалога, който проведохте на министерско ниво, и ще се опитаме да ви помогнем да преодолеете пречките, които съществуват в този процес", каза Пленкович.

По-рано днес премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски посрещна в Охрид своя хърватски колега Андрей Пленкович, който е на официално посещение в югозападната ни съседка.

Хърватският премиер се позова и на неофициалния документ на германския канцлер Фридрих Мерц относно новите планове за разширяване на Съюза, оценявайки, че съображенията в Берлин са фокусирани върху Украйна, но че не трябва да има селективен подход към кандидатите.

"Що се отнася до писмото на канцлер Мерц, то не е неочаквано за мен. То е плод, бих казал, на месеци размисъл, който присъства в Берлин от дълго време. Обсъдихме го на срещата на върха в Загреб, това беше среща на върха на нашите сестрински партии от семейството на Европейските народни партии (ЕНП), където беше съвсем ясно, че очакванията в това писмо, преди всичко, се отнасят до европейската перспектива на Украйна. Те няма да могат да отговорят на това, през което Украйна преминава, особено в контекста на мирните преговори, инициирани от Съединените американски щати, които предполагат пълноправно членство", подчерта Пленкович.

Според Пленкович, Загреб остава на позицията, че икономическият модел на сътрудничество не трябва да създава привилегии за едни за сметка на стагнация за други страни в Югоизточна Европа.

"В това писмо, разбира се, се споменават и други страни, или поне регионът на Югоизточна Европа, за които също трябва да се намери решение. Позицията на Хърватия е била много ясна през цялото време. Ако се откажем от концепцията за така наречените индивидуални заслуги за всяка страна поотделно, ако се направят някакви преки пътища или по-кратки пътища, или ако перспективата за членство се трансформира – в този случай най-вече за Украйна – в нещо, което повече наподобява статута на страните, сключили така нареченото Европейско икономическо споразумение или нещо, което ЕАСТ имаше, но все пак с повишено институционално участие, тогава трябва да видим как това се отнася за всички останали. Така че не може да има преки пътища за някои и бавност за други. Това е първата позиция", посочи Пленкович.

Той добави, че въпросът за конкретното решение и капацитетите на държавите ще бъде предмет на сериозен дебат на предстоящите срещи на върха в Черна гора и Брюксел.

"Всички останали са по-малки по население и по-малко сложни по отношение на въздействието им върху бюджетните последици от Европейския съюз и върху ключови секторни политики, като селското стопанство или регионалното развитие, т.е. политиката на сближаване. Ето защо е необходимо специфично решение и ние ще го обсъдим, вярвам, първо следващата седмица в Черна гора, а след това на редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе в средата на юни в Брюксел", каза Пленкович.

По-рано днес Християн Мицкоски подчерта, че "стратегическа цел на страната е да бъдат част от Европейския съюз". "Няма повече възможности за отстъпки в идентичността, за крачка назад по отношение на националните ни критерии, независимо от цената. Ако това е цената, която трябва да платим, въпреки че сме истинският лидер, стига това правителство да е на власт, то е готово да плати тази цена. Ако наистина двустранните процеси са тези, които трябва да съдят за европейския ни път, тогава ще се борим по различен начин", подчерта Мицкоски, отговаряйки на журналистически въпрос, предаде репортер на Таралеж от Охрид.