Липсва ключов документ за демократичните институции, а нон пейпър на Томас Вайц поставя под въпрос втория протокол и компромиса с България
Северна Македония все по-видимо се заплита в собствените си забавяния по пътя към Европейски съюз, предава репортер на ТАРАЛЕЖ от Скопие. Освен, че не успява да придвижи ключовите конституционни промени, страната изостава и с изпълнението на поетите ангажименти по преговорния процес, включително с изготвянето на една от най-важните пътни карти.
Става дума за Пътната карта за функционирането на демократичните институции – документ, който трябва да гарантира стабилност на институциите, върховенство на закона и демократични стандарти. Въпреки, че подготовката му продължава близо две години, той все още не е приет. Според наши източници документа е в „напреднала фаза“, но предстои ново забавяне – обществено обсъждане, преди да бъде внесен в за приемане от министерски съвет.
Липсата на конкретен срок за финализиране засилва усещането за административно буксуване, особено на фона на факта, че другите две пътни карти – за върховенството на закона и реформата в публичната администрация – вече са изпратени до Съвета на ЕС още в края на 2023 г. Така третият документ остава критичната липсваща част в реформаторския пакет на Скопие.
По официална информация текстът е съгласуван с Европейска комисия и отразява препоръките от последния доклад на ЕК. Въпреки това продължителното забавяне поставя под въпрос реалния капацитет на институциите да изпълняват поетите ангажименти.
Нов фронт: натиск върху втория протокол
Паралелно с вътрешните проблеми, върху процеса на разширяване се струпват и нови външни напрежения. Докладчикът за Северна Македония в Европейски парламент Томас Вайц е разпространил нон пейпър, който директно поставя под съмнение правната стойност на втория протокол между Скопие и България.
Макар и неофициален, документът идва в ключов момент – точно преди обсъждането на годишния доклад за напредъка на страната – и вече се тълкува като опит за пренаписване на постигнатия компромис от 2022 г.
В него се поставя фундаменталният въпрос: дали протоколът има обвързваща сила в рамките на ЕС, или остава двустранен инструмент без задължително действие. Подобна интерпретация би имала сериозни последици за целия процес на разширяване.
Залогът: „френското предложение“
Вторият протокол, подписан през юли 2022 г., е ключов елемент от т.нар. „френско предложение“ – дипломатическият компромис, който позволи на Северна Македония да започне преговори с ЕС. Той съдържа конкретни ангажименти, свързани с:
- дейността на историческата комисия
- преразглеждането на учебниците
- мерки срещу езика на омразата
- защита на правата на българите
- тяхното вписване в Конституцията
- механизми за контрол и отчетност
Ако тезата на Вайц бъде възприета, това би означавало разхлабване на обвързващите механизми и потенциално предоговаряне на условията, при които Скопие води преговори с ЕС. Според анализатори това може да се превърне в прецедент, който да промени начина, по който ЕС подхожда към двустранните спорове в процеса на разширяване.
Вътрешна блокада
Наред с това Северна Македония остава блокирана и по линия на конституционните промени, които са задължително условие за напредък. Те предвиждат включването на българите и други етноси в основния закон, но изискват две трети мнозинство – нещо, което към момента изглежда трудно постижимо.
Така страната попада в спирала на самоблокиране – комбинация от политически разделения, административни забавяния и външен натиск.
Перспективите
В дипломатическите среди в Скопие вече се обсъждат различни сценарии – от искане за правно становище относно протокола до евентуално преразглеждане на преговорната рамка. Подобно развитие би означавало ново отлагане на процеса на присъединяване.
В крайна сметка, въпросът вече не е само кога Скопие ще започне реални преговори, а дали ще успее да излезе от ситуацията, в която само си поставя прегради по пътя към Европа.
