Северна Македония все по-видимо се заплита в собствените си забавяния по пътя към Европейски съюз, предава репортер на ТАРАЛЕЖ от Скопие. Освен, че не успява да придвижи ключовите конституционни промени, страната изостава и с изпълнението на поетите ангажименти по преговорния процес, включително с изготвянето на една от най-важните пътни карти.

Става дума за Пътната карта за функционирането на демократичните институции – документ, който трябва да гарантира стабилност на институциите, върховенство на закона и демократични стандарти. Въпреки, че подготовката му продължава близо две години, той все още не е приет. Според наши източници документа е в „напреднала фаза“, но предстои ново забавяне – обществено обсъждане, преди да бъде внесен в за приемане от министерски съвет.

Липсата на конкретен срок за финализиране засилва усещането за административно буксуване, особено на фона на факта, че другите две пътни карти – за върховенството на закона и реформата в публичната администрация – вече са изпратени до Съвета на ЕС още в края на 2023 г. Така третият документ остава критичната липсваща част в реформаторския пакет на Скопие.

По официална информация текстът е съгласуван с Европейска комисия и отразява препоръките от последния доклад на ЕК. Въпреки това продължителното забавяне поставя под въпрос реалния капацитет на институциите да изпълняват поетите ангажименти.

 Нов фронт: натиск върху втория протокол

Паралелно с вътрешните проблеми, върху процеса на разширяване се струпват и нови външни напрежения. Докладчикът за Северна Македония в Европейски парламент Томас Вайц е разпространил нон пейпър, който директно поставя под съмнение правната стойност на втория протокол между Скопие и България.

Макар и неофициален, документът идва в ключов момент – точно преди обсъждането на годишния доклад за напредъка на страната – и вече се тълкува като опит за пренаписване на постигнатия компромис от 2022 г.

В него се поставя фундаменталният въпрос: дали протоколът има обвързваща сила в рамките на ЕС, или остава двустранен инструмент без задължително действие. Подобна интерпретация би имала сериозни последици за целия процес на разширяване.

Залогът: „френското предложение“

Вторият протокол, подписан през юли 2022 г., е ключов елемент от т.нар. „френско предложение“ – дипломатическият компромис, който позволи на Северна Македония да започне преговори с ЕС. Той съдържа конкретни ангажименти, свързани с:

• дейността на историческата комисия
• преразглеждането на учебниците
• мерки срещу езика на омразата
• защита на правата на българите
• тяхното вписване в Конституцията
• механизми за контрол и отчетност

Ако тезата на Вайц бъде възприета, това би означавало разхлабване на обвързващите механизми и потенциално предоговаряне на условията, при които Скопие води преговори с ЕС. Според анализатори това може да се превърне в прецедент, който да промени начина, по който ЕС подхожда към двустранните спорове в процеса на разширяване.

 Вътрешна блокада

Наред с това Северна Македония остава блокирана и по линия на конституционните промени, които са задължително условие за напредък. Те предвиждат включването на българите и други етноси в основния закон, но изискват две трети мнозинство – нещо, което към момента изглежда трудно постижимо.

Така страната попада в спирала на самоблокиране – комбинация от политически разделения, административни забавяния и външен натиск.

 Перспективите

В дипломатическите среди в Скопие вече се обсъждат различни сценарии – от искане за правно становище относно протокола до евентуално преразглеждане на преговорната рамка. Подобно развитие би означавало ново отлагане на процеса на присъединяване.

На този фон Северна Македония рискува да загуби инерцията, създадена след 2022 г. Вместо ускоряване на интеграцията, страната все по-често се възприема като пример за това как вътрешни проблеми и външни спорове могат да блокират европейското бъдеще.

В крайна сметка, въпросът вече не е само кога Скопие ще започне реални преговори, а дали ще успее да излезе от ситуацията, в която само си поставя прегради по пътя към Европа.