Условие е началното съотношение на минималната работна заплата към производителността да е адекватно, отбелязва Василев
За трите основни заблуди за минималната работна заплата пише в свой анализ Асен Василев, лидер на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър.
"Увеличението на минималната заплата расте по-бързо от продуктивността и това не е устойчиво.
Този аргумент е верен ПОД УСЛОВИЕ. Условието е началното съотношение на минималната работна заплата към производителността да е адекватно. Ако съотношението на минималната заплата към производителността е значително под средноевропейските нива, то по-бърз ръст не заплашва устойчивостта, докато не се достигне поне до средноевропейските нива", отбелязва в публикация във Фейсбук Василев.
"Нека погледнем данните:
Ето данните за производителността на труда от Евростат за 2025 г. Те реално показват на каква стойност (в евро) са стоките и услугите, които един работещ произвежда за един час работа. Включени са всички държави в ЕС, които имат минимална работна заплата (без Белгия, за която няма данни за отработените часове).
Ето и данните за минималната работна заплата (бруто) на час реално изработено време (ползвани са данните за actual working hours на Евростат) за 2025 г.:
И накрая, ето данните за съотношението на минималната заплата към производителността за 2025 г. Или, казано с други думи, какъв процент от стойността на произведените стоки и услуги отива за разходи за труд, ако трудът се заплаща на минимално определената от правителството заплата:
Данните за производителността на труда ясно показват, че към края на 2025 г. България още не е достигнала средноевропейското съотношение на минимална заплата към производителност. Т.е. българските работници, работещи на минимална заплата, произвеждат повече стоки и услуги за едно евро заплащане спрямо средноевропейския работник. Казано по друг начин, българските работодатели все още имат конкурентното предимство на евтин труд. Ако погледнем съотношението спрямо съседи като Гърция и Румъния или спрямо отличника в икономическото развитие – Полша – виждаме, че ситуацията в България е далече от това минималната заплата да пречи на бизнеса да бъде конкурентен. Срещу едно евро минимална заплата българският работник произвежда 6,25 евро продукция, средноевропейският – 5,50 евро продукция, румънският – 5,15 евро продукция, а гръцкият и полският – 4 евро продукция.
Ако ползваме средноевропейската производителност на труда за репер, минималната заплата през 2025 г. е 11,4% по-ниска, отколкото би трябвало да бъде", отбелязва Василев.
Пълният анализ е публикуван в сайта на "Капитал".
