Новини
Търси

До 800 000 тона годишно: Европа откри най-голямото съоръжение за улавяне на въглерод

До 800 000 тона годишно: Европа откри най-голямото съоръжение за улавяне на въглерод
БТА

Проектът на "Яра Интернешънъл" ще улавя до 800 000 тона въглероден диоксид годишно и ще го съхранява под морското дъно край Норвегия

Най-голямото съоръжение за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) в Европа беше открито днес в Нидерландия. Проектът е разработен от норвежката компания за торове "Яра Интернешънъл" и се намира в Слуискил, в южната провинция Зеландия, съобщава Ройтерс.

Съоръжението ще намали емисиите от един от най-големите заводи за производство на торове в Европа, като уловеният въглероден диоксид ще бъде транспортиран до Норвегия за дългосрочно съхранение.

От 2026 г. "Яра Слуискил" ще може да улавя и втечнява до 800 000 метрични тона въглероден диоксид годишно. След това газът ще бъде транспортиран до Норвегия, където операторът "Нодърн лайтс" (Northern Lights) ще го съхранява на дълбочина 2,6 километра под морското дъно на норвежкия континентален шелф.

"Яра" очаква в рамките на 15 години от съоръжението да бъдат отстранени около 12 милиона тона въглероден диоксид.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре определи проекта като решение, което съчетава научния напредък с икономическа жизнеспособност.

"Климатичното предизвикателство за нас се крие в промишлеността, защото именно там намираме съчетанието от работна ръка, капитал и технологии. И, разбира се, енергията е навсякъде около това. Затова да бъдем модерни енергийни нации, начело с Нидерландия, е пътят, по който трябва да вървим", каза Стьоре.

Европейският съюз разглежда технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид като един от инструментите за постигане на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г. Те са особено важни за промишлени сектори като химическата индустрия, където все още липсват достатъчно нисковъглеродни алтернативи.

Въпреки това CCS технологиите от години срещат сериозни препятствия в Европа. Сред основните проблеми са съмненията относно икономическата им жизнеспособност, както и съпротивата на екологични организации и някои правителства.

Критиците на технологията предупреждават, че тя може да позволи на компаниите да продължат производството на петрол и газ, като разчитат на бъдещо улавяне на генерираните емисии.

Водещи