Европейският съюз постигна късно снощи съгласие по юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90 процента до 2040 година спрямо нивата от 1990 г., като пет процента от това намаление може да бъде компенсирано чрез закупуване на въглеродни кредити от държави извън съюза, съобщи Европейският парламент. Споразумението, постигнато след интензивни преговори, ще изисква реално съкращаване на емисиите от европейските индустрии с 85 процента, а останалата част ще може да се компенсира чрез плащания за външни климатични проекти – механизъм, предвиден да функционира от 2036 г.
Решението предстои да бъде официално одобрено от Европейския парламент и страните членки. Това се смята за формалност след постигане на политическо съгласие, посочва Ройтерс. В пакета е включено и едногодишно отлагане на разширяването на европейската схема за търговия с емисии върху горивата за транспорт и отопление – мярка, която предизвика сериозни дебати през последните месеци.
Новата цел за 2040 г. се вписва в поетапния климатичен план на ЕС, който предвижда 55 процента съкращение до 2030 г. и достигане на климатична неутралност до 2050 г. Според Европейската агенция за околната среда съюзът се движи в рамките на графика за постигане на целите за 2030 г., но изискванията на климатичното законодателство налагат и междинна цел за 2040 г., чиято реална дата на влизане в сила все още не е определена.
Споразумението е резултат от трудни дискусии между държавите членки и представлява смекчена версия на първоначалното предложение на Европейската комисия от юли. Притесненията около икономическата тежест, геополитическата среда и предизвикателствата пред индустрията доведоха до съпротива в няколко столици. Европейският комисар по климата Вопке Хоекстра определи постигнатото като прагматичен и амбициозен компромис, който съчетава климатични действия с конкурентоспособност и енергиен суверенитет.
Възможността за използване на въглеродни кредити обаче предизвиква спорове. Моделът предвижда европейските емисии да бъдат компенсирани чрез проекти за улавяне или съхранение на въглерод в други държави. Критиците предупреждават, че това може да окуражи развиващи се страни да понижат собствените си климатични цели, за да продават повече кредити, както и че съществува риск от двойно отчитане на емисиите.
Преговарящите се договориха и за отлагане на включването на отоплението на домакинствата и горивата за транспорт в системата за търговия с емисии. Мярката, която се прехвърля от 2027 г. за 2028 г., има за цел да ограничи ценовия шок за потребителите.
Европейската комисия ще извършва периодична оценка на напредъка на всеки две години, за да провери съответствието на целта със състоянието на икономиката, научните данни и капацитета на въглеродните поглътители като горите и торфищата. Ако те абсорбират по-малко въглерод от очакваното, целта може да бъде коригирана.
След консултации с организации за защита на потребителите, 21 авиопревозвача в ЕС, сред които Lufthansa, Ryanair и Air France, се съгласиха да прекратят грийнуошинг практиките и да осигурят по-голяма прозрачност относно климатичните си ангажименти.
Мярката с въвеждането на тази зона беше приета преди години
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)