Президентът на КНСБ Пламен Димитров също изрази тревога от зачестяващите атаки
Нападенията срещу търговски кораби в Черно море повишават разходите за превоз на товари и могат да доведат до поскъпване на стоките за крайните потребители. Това коментира Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България в ефира на „Твоят ден“.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също изрази тревога от зачестяващите атаки, които според него се случват все по-близо до българското крайбрежие и вече са довели до жертви. Той призова правителството да предприеме действия и да потърси съдействие от партньорските служби.
По думите на Димитров разговорът с руския посланик Елеонора Митрофанова едва ли ще даде отговор на въпроса кой стои зад нападенията.
По-високи разходи за горива и морски транспорт
Иванов отбеляза, че по-голямата част от товарните превози в България се осъществяват по суша, но морският транспорт има съществено значение за работата на нефтената рафинерия и доставките на горива.
Според него повишеният риск за корабоплаването ще доведе до по-скъпи застраховки и транспортни услуги, което може да се отрази както върху цените на горивата, така и върху други стоки. Допълнителен проблем е намирането на екипажи за плавателните съдове заради опасните условия на работа.
Пламен Димитров смята, че ситуацията все още може да бъде овладяна и изрази надежда, че ценовият натиск ще отслабне. Той подчерта, че държавата трябва да се намеси.
Спор за надценките при горивата
В разговора беше засегнат и въпросът за ценовата политика на „Лукойл“. Иванов предупреди, че продажбата на горива с прекалено ниска надценка при високи пазарни цени може да създаде рискове, включително възможност за съдебни искове.
Според Димитров обаче сегашната надценка е висока и трябва да бъде на разумно равнище.
„Разумна и обичайна – нито ниска, нито висока“, посочи той.
Новият механизъм за минималната работна заплата
В предаването беше обсъдено и заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и приетият механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Добрин Иванов определи механизма като резултат от значителен компромис между участниците в процеса. Според него новият модел заменя предишен подход, който не е отговарял достатъчно добре на условията на пазара на труда.
Той изрази мнение, че промененият механизъм е по-справедлив и може да има по-положително отражение върху заетостта и икономическото развитие.
Пламен Димитров заяви, че формулата отчита важните фактори при определянето на възнагражденията и създава предпоставки минималната работна заплата да продължи да нараства.
