Промяната вече се усеща както във фабриките, така и в професионалното образование
Китай ускорява внедряването на роботи и изкуствен интелект в промишлеността, докато държавата се стреми да запази водещата си позиция в световното производство и технологичната надпревара със САЩ, пише BBC.
Промяната вече се усеща както във фабриките, така и в професионалното образование, където се подготвя ново поколение специалисти по роботика и изкуствен интелект.
В Техническия институт в Ханджоу около 30 студенти изучават програмиране и работят с индустриални роботи. Сред преподавателите е 28-годишният Чен, който следи развитието на автоматизацията, като посещава предприятия, въвеждащи нови роботизирани системи.
В една от учебните зали студентите програмират робот да премести цилиндричен детайл от едно място на друго. В друга част на института се разработват роботизирани медицински инструменти.
„Ако не сте необходими на света на изкуствения интелект и роботиката, тогава определено ще бъдете сред елиминираните“, казва Чен.
Този тип обучение е част от по-широката стратегия на Пекин за развитие на високотехнологичните производства. Китай инвестира значителни средства в роботика, изкуствен интелект и автоматизация с амбицията да превърне страната в един от световните лидери в иновациите.
Мащабът на промяната е видим във фабриките. В Китай вече работят над два милиона индустриални робота – повече от всяка друга държава. Страната произвежда и повече от половината от индустриалните роботи в света.
Роботи, които произвеждат роботи
В град Ченгду, в завод на CRP Technology, хора и роботи работят едновременно по производството на роботизирани системи.
Около 30 работници сглобяват, пробиват и полират роботизирани ръце, предназначени за използване в различни индустрии. В същото време млади инженери разработват нов прототип, който в бъдеще може да изпълнява задачи, свързани с производството на други роботи.
31-годишният Панг Кай, който работи в отдела за научноизследователска и развойна дейност, демонстрира прототипа. Засега машината може да извършва само сравнително елементарни действия, сред които сканиране на QR код.
„Може би след още половин година ще може да изпълнява друга задача“, казва Панг.
CRP Technology, която има около 300 служители, произвежда роботизирани ръце от девет години. Те могат да бъдат адаптирани за различни производства – от автомобили и електроника до вятърни турбини. Според компанията една такава система може да бъде програмирана да изпълнява повече от 90% от повтарящите се задачи.
За китайските инженери автоматизацията е не само технологична цел, но и отговор на демографските промени в страната.
„Искаме нашият нов робот да бъде като човешките същества. Надяваме се, че ще може да мисли самостоятелно“, казва Панг. Според него Китай ще има нужда от все повече подобни машини заради очаквания недостиг на работна ръка през следващото десетилетие.
Официалните прогнози сочат, че до 2035 г. повече от една трета от населението на Китай ще бъде на възраст над 60 години. Намаляването на населението и застаряването на работната сила поставят допълнителен натиск върху индустрията.
Между недостига на работници и загубата на работни места
Автоматизацията може да компенсира недостига на работна ръка, но едновременно с това създава опасения за бъдещето на милиони работници.
Около 120 милиона души все още са заети в производствения сектор. Ако роботизацията се разпространи прекалено бързо, значителна част от тези работни места може да бъдат застрашени.
Цао Ли, вицепрезидент на производителя на електромобили Leapmotor, посочва, че роботите имат очевидно предимство, тъй като могат да работят непрекъснато. Но и автоматизираните производствени линии изискват поддръжка и периодични ремонти.
В завод на Leapmotor в Ханджоу роботите участват практически във всички етапи на производството. Компанията има повече от 25 000 служители, като стотици от тях все още извършват финалните проверки на автомобилите.
Според Цао обаче пълната автоматизация на определени производствени процеси вече е реалност.
„Напълно възможно е“, отговаря той на въпроса дали хората някой ден могат да бъдат изцяло заменени в част от производството. По думите му това може да се случи сравнително бързо, тъй като в някои цехове автоматизацията вече е практически пълна.
Китай има предимство в производството
Според д-р Сузане Билер, генерален секретар на Международната федерация по роботика, Китай разполага с важно предимство пред конкурентите си – огромна производствена екосистема.
В Шънджън например производителите могат да намерят почти всички необходими компоненти за създаването на робот в непосредствена близост. Това значително съкращава времето за разработване и производство.
Билер отбелязва, че Китай има ясна индустриална стратегия и дългосрочно планиране, което се спуска от национално до регионално и местно ниво.
В една област обаче САЩ все още имат предимство – разработването на изкуствения интелект, който служи като своеобразен „мозък“ на роботите.
Китайските компании обаче постепенно скъсяват разликата. Фирми като DeepSeek и Moonshot разработват нови модели с изкуствен интелект, а подходът с отворен код позволява на местни стартъпи да използват и развиват технологиите по-бързо.
Според анализатори следващият етап на технологичната конкуренция може да не бъде свързан единствено с това коя страна има най-мощния езиков модел, а с това коя може най-успешно да превърне изкуствения интелект в работещи машини и да ги внедри в огромен мащаб.
Ново поколение за нова индустрия
Това обяснява и инвестициите в професионалното образование. В Техническия институт в Ханджоу ученици могат да започнат обучение още на 15 години.
Програмите включват роботика, двигатели, аеронавтика и технологии, свързани с производството и обработката на редкоземни елементи – сектор, който има стратегическо значение за Китай и отношенията му със САЩ.
Образованието в тези области се разглежда и като начин за справяне с високата младежка безработица.
„Нашите студенти са търсени и дори могат да бъдат предварително записани от компании“, казва Чен. Според него учениците трябва да се възползват от технологичните промени.
„По-добре е да намерите своето място в рамките на технологичната вълна“, смята преподавателят.
Но автоматизацията не е универсално решение за икономическите проблеми на Китай. Страната продължава да се бори с кризата на пазара на недвижими имоти, високия дълг на местните власти и слабата вътрешна консумация.
И остава големият въпрос как ще се разпредели цената на технологичната трансформация. Роботите могат да компенсират намаляващата работна сила и да увеличат производителността, но същевременно могат да изместят хора от позиции, които доскоро изглеждаха сигурни.
„Моите студенти ме питат какво ще се случи в бъдеще“, казва Чен.
„Аз казвам, че не знам. Технологиите се променят толкова бързо. Но не можем просто да стоим неподвижно. Трябва да продължим напред, за да видим на какво сме способни.“
