Според реконструкцията между приблизително 9000 и 4000 г. пр.н.е. мезолитни и неолитни общности са обитавали крайбрежни територии
Учени са реконструирали потопени крайбрежни ландшафти в северната част на Адриатическо море, които в праисторически времена са били обитавани от човешки общности, съобщи АПА.
Изследователи от Университета в Саутхемптън и Италианския институт по океанография и приложна геофизика (OGS) са използвали данни от анализи на седиментни ядра и високорезолюционни геофизични проучвания, за да възстановят облика на райони, които днес се намират под морската повърхност. Резултатите са публикувани в списание Quaternary Science Reviews.
Според реконструкцията между приблизително 9000 и 4000 г. пр.н.е. мезолитни и неолитни общности са обитавали крайбрежни територии, които постепенно са били променяни от покачването на морското равнище.
Изследването показва, че в района са съществували различни крайбрежни екосистеми. Сред тях са били лагуни, блата, влажни зони и речни делти. Учените са установили и следи от няколко поколения крайбрежни бариери – натрупвания от седименти, разположени успоредно на брега, които са предпазвали вътрешните територии от морето.
Тези природни образувания вероятно са се формирали в периоди, когато покачването на морското равнище временно се е забавяло. Когато процесът отново се е ускорявал, водата постепенно е заливала крайбрежните равнини.
„Потопените ландшафти са важно липсващо парче от пъзела в разбирането ни за праисторията, особено в северната част на Адриатическо море“, казва водещият автор на изследването Самуеле Онгаро от Университета в Саутхемптън.
Според учените влажните зони и крайбрежните райони вероятно са били богати на природни ресурси. Това ги е превръщало в подходящо място за живот на мезолитните ловци и събирачи и е можело да привлича човешки групи към района.
С течение на времето обаче условията са се променяли. Покачването на морското равнище постепенно е намалявало площта на обитаемите територии, докато част от тях в крайна сметка са останали под водата.
Процесът е продължил и през неолита – период, в който земеделието започва да се разпространява по крайбрежията на северната част на Адриатика. Заедно с природните местообитания под морето са изчезнали и райони, които праисторическите общности са използвали за заселване и добив на храна и други ресурси.
Учените смятат, че възстановяването на облика на тези потопени ландшафти може да бъде ключово за бъдещите археологически проучвания. То може да помогне на изследователите да определят местата, където е най-вероятно да бъдат открити следи от праисторически човешки селища и дейности.
