История, която звучи като научна фантастика, но е напълно реална – съветският луноход „Луноход-1“, изгубен за учените десетилетия наред, отново „се обади“ след близо 40 години мълчание.

Космическият апарат каца на Луната на 17 ноември 1970 г. като част от съветската лунна програма и работи значително по-дълго от планираното – почти година. През това време изминава около 10,5 километра по лунната повърхност, преди да замлъкне окончателно на 4 октомври 1971 г.

Проблемът не бил, че луноходът е изчезнал физически – той остава на Луната, но учените губят точното му местоположение. Това прави невъзможно насочването на лазер към специалния рефлектор, монтиран върху машината, чрез който може да се осъществява научно измерване.

Пробивът идва през 2010 г., когато изображения от Лунния разузнавателен орбитален апарат на НАСА позволяват на учените най-накрая да локализират „Луноход-1“. Изследователи от обсерваторията „Апачи Пойнт“ в Ню Мексико изпращат лазерен сигнал към апарата – и получават неочаквано силен отговор.

Според учения Том Мърфи от Калифорнийския университет рефлекторът на „Луноход-1“ е върнал около 2000 фотона – значително повече от досегашните резултати при други лунни отражатели. По-късно научна публикация в списание Icarus потвърждава, че системата на апарата е останала в изненадващо добро състояние.

Тези измервания не са просто любопитен експеримент. Благодарение на лазерните отражения учените следят движението на Луната и са установили, че тя се отдалечава от Земята с около 3,8 сантиметра годишно. Разположението на „Луноход-1“ близо до ръба на Луната позволява още по-прецизни изследвания на орбитата и вътрешната структура на естествения спътник на Земята.

На Луната няма вятър, дъжд или биологични процеси, които да разрушават металните конструкции – затова следите от „Луноход-1“ и днес остават ясно видими, десетилетия след края на мисията.