Климент Бояджиев - генералът, разгромил Сърбия и прославил родината, освобождавайки Македония

Климент Евтимов Бояджиев е роден на 15 юли 1861 година в българския град Охрид, тогава в Османската империя. Учи в родния си град, след което се намира в София, където записва Военното на Негово Княжеско Височеско училище, което завършва през 1883 година.

След Съединението между Княжеството България и Източна Румелия през 1885 година подкрепата на Бояджиев се включва в защитата на този акт при атаката на Сърбия срещу България. По време на войната той е адютант в щаба на Западния корпус.

През 1886 година Бояджиев е назначен за поручик, а не след дълго - през 1888 година за капитан.

Кариерното развитие на един от най-успешните български командири в новата история на отечеството не спира до родните предели. През 1893 г. Климент Бояджиев завършва Генералщабната академия в Италия.

Климент Бояджиев е българинът, изработил първата релефна карта на родината през 1902 година. През следващата година той вече е полковник, а през 1910 година е генерал-майор и началник на 4-та Преславска пехотна дивизия.

При избухването на Първата балканска война България има възможността да освободи своите сънародници в поробените български земи - Тракия и Македония, с което да осъществи своя национален идеал.

Активен участник във войната е и генерал Климент Бояджиев, който с дивизията си побеждава и печели епопея след епопея. Такива са битките при Гечкенли, Бунархисар и Люлебургаз.

Бояджиев участва и в безуспешния щурм на Чаталджа. След неуспеха на операцията е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1-ва и 3-та армии.

След края на Първата балканска война, при избухването на Междусъюзническата война, генералът командва маневрената група в състава на 5-а армия по направлението Кюстендил - Скопие. Под негово ръководство българската армия атакува сърбите в района на Побит камък, като хранят чеда на отечеството нанасят няколко поражения на врага и превземат връх Китка над река Пчиня.

За огромното страдание на цялата българска нация Втората балканска (Междусъюзническа война) е загубена, което води до национална катастрофа.

За да тушира ​​негативните настроения на средната армия, Бояджиев е избран лично от цар Фердинанд за министър на войната през 1913 година. Като министър, а след това началник на Трета военноинспекционна област и началник на Генералния щаб на армията, генерал Климент Бояджиев реформира армията и повдига духа.

Преди включването на страната в Първата световна война подава оставка от щаба, защото е несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция. В резултат на това генералът се връща отново на първа фронтова линия сред войниците си.

Заради по-добрите обещания и шанса за реванш, възвръщане на доскорошните владения и окончателното постигане на националния идеал, България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.

Първият удар от страна на България е нанесен срещу доскорошния "съюзник-разбойник" Сърбия. През есента на 1915 година Климент Бояджиев е назначен за командир на най-голямата военна част- Първа българска армия, която има за цел да настъпи по линията от устието на Тимок до Трън.

По време на Нишката операция храбрата българска армия достига до десния бряг на Южна Морава. На 23 октомври частите на 8-а пехотна Тунджанска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия - Ниш. Армията на генерал Бояджиев освобождава и множество други градове, сред които Зайчар, Неготин, Княжевац, Пирот, Бела Паланка и други.

Ето какво пише в свое писмо до семейството си генералът:

"Исках с нещо да зарадвам вас и българския народ, та после да ви пиша. Слава Богу, с един удар сполучих да обруля доста круши - вече са свободни Неготин, Зайчар, Княжевац, Пирот и Бела Паланка. Моята система е бавно, но сигурно и с най-малко жертви!"

През ноември 1915 г. Първа армия участва в Косовската операция, проведена съвместно с германски части. Под командването на генерал Бояджиев българските войски настъпват през Косово поле, овладяват Прищина, Вучитрън, Митровица и Призрен и затварят основните направления за отстъпление на сръбската армия към Адриатическото крайбрежие. След приключването на операцията съединенията на Първа армия установяват връзка с австро-унгарските войски.

"Войниците изминаха непроходими пътища и се сражаваха в буря и сняг, но духът им не се прекърши. Българската армия доказа, че няма непреодолими планини", казва Бояджиев по повод Косовската операция.

След успешното настъпление в хода на Сръбската кампания, на 25 ноември 1915 г. Първа българска армия влиза в Охрид - родния град на генерал Климент Бояджиев, с което българските войски установяват контрол над града.

През 1916 г. под командването на Бояджиев Първа армия участва в бойните действия срещу съглашенските войски в района на Лерин, Островското езеро и Каймакчалан. През септември 1916 г. той е освободен от длъжността командващ Първа армия и преминава в запаса. Уволнен е от армията през септември 1916 г.

За заслугите си към отечеството генерал-лейтенант Климент Бояджиев е награден с два ордена "За храброст", един орден "Св. Александър", Народен орден "За военна заслуга" и орден "За заслуга" на военна лента.

Климент Бояджиев умира на 15 юли 1932 г. в София, като е погребан в Централните софийски гробища, парцел № 47. На генерал Бояджиев е наречена улица в квартал "Левски Г" в столицата.

Климент Бояджиев остава в българската история като един от най-успешните ни командири, отдал живота си в служба на отечеството и се борил за постигането на националния идеал. Неговият живот и дело са символ на отдадеността към националната кауза и най-вече към своите сънародници в поробените български земи. Вечна слава!

Автор: Калоян Христов