Синдикатът организира протестно автошествие и митинг в София преди представянето на бюджета
КНСБ настоява минималната работна заплата да достигне 690 евро през 2027 г., а доходите да нараснат с поне 10%. В петък синдикатът организира протестно автошествие и митинг в София, за да заяви исканията си преди окончателното оформяне на държавния бюджет.
"Очакванията на хората са доходите им да продължат да растат, а липсват ясни послания в тази посока. Чухме премиера едва вчера. Дотогава нямаше нищо конкретно", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в "Интервюто в Новините на NOVA".
Според синдиката предвиденото увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 5% няма да компенсира достатъчно поскъпването на живота. Искането за ръст на доходите с поне 10% обхваща както служителите в публичния сектор, така и работещите в частните предприятия.
Димитров посочи, че протестът е организиран в кратки срокове след инициативи в различни градове. Целта е работещите да заявят позицията си, преди бюджетът за следващата година да бъде внесен.
По отношение на механизма за определяне на минималната заплата Димитров заяви, че КНСБ остава зад договореното между социалните партньори, въпреки че нормативната рамка все още не е завършена.
"Не се отказвам от договореното. Ние се споразумяхме заедно и тези правила ще действат занапред. Именно спрямо тях ще определяме минималната работна заплата, но не за 2027 година", заяви той.
От Българската стопанска камара също подкрепят механизма, но обръщат внимание на общите разходи за бизнеса. Станислав Попдончев подчерта, че предприятията плащат възнаграждения не само на служителите на минимална заплата и че бюджетните предложения трябва да се оценяват през цялостното им отражение върху работодателите.
"Бизнесът изцяло подкрепи този механизъм, както и колегите от КНСБ", каза Попдончев.
Работодателите предупреждават, че увеличението на максималния осигурителен доход до 2400 евро ще повиши осигурителната тежест за работещите с по-високи доходи и за техните работодатели. Резерви има и към някои данъчни предложения, включително облагането на свръхпечалбите в определени сектори и промените в данъчното третиране на ваучерите за храна.
КНСБ настоява за предпазлив подход и към евентуалното повишаване на данъчните оценки на единствените жилища, особено за възрастните хора и домакинствата с ниски доходи. Според Димитров икономическият растеж може да осигури допълнителни приходи, които да бъдат използвани за увеличение на възнагражденията, без непременно да се влошава бюджетният баланс.
От бизнеса заявяват, че ще могат да оценят окончателно бюджетната рамка след представянето на всички параметри и разговорите с Министерството на финансите. Тогава ще стане ясно как ще бъдат разпределени разходите и каква ще е реалната тежест на планираните мерки за работодателите и гражданите.
