Проф. Пламен Павлов: Нямаме втори Левски на света, Апостола остава "най-добрият ни българин"
Историкът коментира османските документи, революционната организация на Апостола, опитите за неговото спасяване и защо посланията му остават актуални и днес
Историкът проф. Пламен Павлов даде интервю за ТАРАЛЕЖ, в което представи интересни акценти от изследванията върху живота и делото на Васил Левски. В него той коментира рождената дата на Апостола, изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО), неговите обиколки из българските земи, залавянето му и значението на неговото наследство за България.
Проф. Павлов е автор на няколко книги, посветени на Васил Левски, сред които "Васил Левски - най-добрият ни българин", "Другото име на свободата" и "Алманах. Васил Левски - стратег и творец на революцията". По думите му изследванията върху Апостола продължават да разкриват нови подробности, които променят утвърдени представи.
Сред най-важните открития през последните години е уточняването на рождената година на Васил Левски. Проф. Павлов посочи, че османски архивни документи категорично показват, че Апостола е роден през 1840 година, а не през 1837 година, както дълго време се приемаше.
"Продължава да се говори за 189 години, когато годините са 186. Това откритие вече не е и чак толкова ново, тъй като през 2021 година Григор Бойков и Пламен Митев публикуваха статия в списание "История", именно посветена на тази тема. Там бяха публикувани тези документи и от тях се вижда съвършено ясно, че Апостола е роден през 1840 година".
По думите на историка липсва логично обяснение защо това откритие все още не е получило достатъчно внимание в обществото.
Проф. Павлов подчерта, че новите сведения се основават на османски данъчни документи, които са сред най-надеждните източници за епохата. "Тези документи са от тригодишни описи на данъчното състояние на Карлово. В първия документ, който е от 1837 година, се казва, че Иван Кунчев, бащата на Васил Левски, живее заедно с брат си Въльо и не е отбелязано той да има синове", каза Павлов.
Според историка това е важно, защото османската данъчна система е регистрирала подробно мъжкото население.
"Във втория масив от сведения, който е от пролетта на 1840 година, се повтаря същата ситуация. В третия документ от 1844 година категорично е записано, че Иван Кунчев има двама синове - Васил на 4 години и Христо на 2 месеца", посочи историкът.
По думите му тези данни не могат да бъдат обяснени с административна грешка, тъй като става дума за официални данъчни описи. "Това показва, че към пролетта на 1840 година Левски все още не е бил роден. Очевидно тази така приета от нас датировка - 6 юли 1837 година не е валидна. Той се е родил след пролетта на 1840 година".
"Има и други индикации, че Левски е бил на ненавършени 33 години, когато е обесен в София, на Христова възраст. Това донякъде прави много знакова интуицията на Вазов, че "той е нашият спасител, нашият Христос"", каза Пламен Павлов.
Профът припомни, че самият Васил Левски посочва възрастта си при разпита си пред Търновския окръжен управител. "Когато е доведен и му предстои да бъде изпратен в София, той заявява, че е на 32 години. Това става през зимата на 1872 година", коментира историкът.
Историкът припомни и спомените на Панайот Хитов, който е бил войвода на Левски и негов командир в четата от 1867 година. "Панайот Хитов казва, че Левски е на 27-28 години, което отново дава 1840 година", коментира той.
По думите му различни изследователи през годините са предлагали други възможни дати, но новите документи дават категоричен отговор. "Така че според мен този въпрос е приключен. Левски е роден на 18 юли 1840 година", заяви професорът.
Проф. Пламен Павлов обрърна внимание и на създаването на революционната мрежа на Левски, която според него е едно от най-значимите постижения в българската история.
"Да кажем, че организацията е нещо напълно уникално, няма да бъде съвсем точно, тъй като подобни организации съществуват и в други европейски държави. Уникалното обаче е, че тя изгражда структурата на комитетите само за малко повече от две години", посочи Павлов.
"Това става при много строга конспирация, без властта да подозира за съществуването на организацията. Независимо че отделни индикации е имало и отделни действия на османските власти срещу Левски и неговите съратници също са съществували", коментира историкът.
Павлов отбеляза, че новооткрити османски архивни документи показват, че властта започва да разбира за организацията едва в края на нейното съществуване. "Османските власти към 1872-1873 година вече са наясно, че има такава организация, но са пропуснали предишните две години", каза той.
Професорът посочи, че създаването на революционната мрежа на Васил Левски е изключително трудно в условията на Османската империя, която разполага с развита административна и полицейска система. "Да се създаде такава организация в една полицейска държава, каквато е Османската империя, никак не е било лесно. За да отидеш в съседния град, трябва да имаш тескере, тоест нещо като пътен лист или паспорт. Включително ако си на кон, също има документи".
По думите му именно това показва мащаба на дейността на Левски, който успява да изгради широка мрежа от комитети и да се движи из огромна територия, без да бъде разкрит в продължение на години.
"Съвсем не е лесно да се обикаля цялата територия, а Левски го прави. Известни са негови, по принцип се говори за 4 или 5 обиколки. Някои автори казват, че те са 9, някои казват, че са 11", коментира професорът.
Историкът обясни, че броят на обиколките зависи от това как се определя самото понятие.
"Първите три обиколки наистина той тръгва от Румъния, обикаля българските градове и се прибира в Румъния. Но вече от третата нататък той пребивава в България и прави вътрешни обиколки - самостоятелно и заедно с отец Матей Преображенски, един от най-верните му хора".
Пламен Павлов посочи, че има данни, че Левски е имал връзки и с Македония. "От някои пренебрегвани в миналото сведения можем да съдим, че той е имал поне една обиколка и в Македония. Той пише в едно писмо до своя стар познайник доктор Робов, че ще дойде времето и на Македония", каза професорът.
Павлов коментира и свидетелства за посещение на Левски в Осоговския манастир, където според него е провел среща с местни хора, свързани с революционното движение.
Историкът отбеляза и интереса на Апостола към културата и изкуството. "Той има много голям интерес към изкуството, той самият е рисувал. Дори лъвчето на корицата на устава на БРЦК е нарисувано от него", каза Пламен Павлов.
Една от най-дискутираните теми около края на живота на Апостола е неговото залавяне. Проф. Пламен Павлов заяви, че няма доказателства, че Левски е бил предаден. Историкът посочи, че той е заловен случайно, в резултат на мащабното разследване на османските власти срещу революционната организация.
"Според мен няма никакво съмнение, че е заловен. До голяма степен случайно. Когато е заловен в Къкринското ханче, няма никакви сериозни доказателства, че е предаден от поп Кръстю или от когото и да било. Просто властта следи навсякъде", коментира той.
Проф. Павлов каза, че Османската империя не е била слаба държава от гледна точка на своите разузнавателни възможности. "Ние не бива да ги подценяваме в никакъв случай. Османската империя, която е тиранична държава и много насочена към армията и тайните си служби, взема много бързи мерки", каза историкът.
Павлов припоми, че самият Левски е предупреждаван да не посещава Ловеч, защото защото навсякъде е пълно с шпиони.
"Когато е заловен в Къкрина, той е отведен в Ловеч. Там не е разпознат, независимо че местният управител разполага с неговата снимка. Той казва, че е от Търново и го препращат там", каза той.
По думите му именно в Търново започва професионалното разследване, което води до разкриването на неговата роля. "Там вече има по-професионални следователи, има по-професионална подготовка на властта. Той е принуден да признае, че е издирваната от властта главатар на комитите и съответно е препратен в София", посочи Пламен Павлов.
Профът заяви, че след залавянето на Левски неговите съратници правят няколко опита да го освободят. "Има такива замисли да бъде освободен. Това никак не е лесно, защото отново се сблъскваме с някакви невежествени, жълто-сензационни твърдения, че го охранявали няколко души. Това съвършено не е вярно", каза историкът.
Той обясняи, че охраната на Левски е била изключително сериозна. "Когато е експортиран към Търново, без да знаят кой е, той е пазен от един конен взвод. Вече когато наближават Търново, охраната е около 200 души".
По думите му от Търново до София Апостола е съпровождан от големи военни и полицейски части. "Когато минават Арабаконашкия проход, 250 души го охраняват - конна и пеша войска и полиция".
Историкът посочи, че властта е предприела тези мерки, защото постепенно разбира значението на човека, когото е заловила. "Така че властта си дава сметка кого е заловила и съвсем не е вярно, че той е бил охраняван небрежно", допълни той.
Сред плановете за освобождение е имало идея за нападение над влака, ако Левски бъде изпратен към Цариград или Русе. "Готви се чета, която да демонтира железопътната линия и да атакува влака и да освободи Левски. Но когато в хода на подготовката се оказва, че той вече е обесен в София, всичко пропада", каза професорът.
Според Павлов причината процесът да се проведе в София е желанието на османските власти да ограничат общественото внимание. "За да бъде съден в София и всичко да се ограничи там, една от целите на властта е да не се вдига много шум и да бъде отклонено вниманието от подобен процес", каза той.
Според историка е трудно значението на Апостола да бъде описано само с няколко думи, но оценките на неговите съвременници показват мястото, което той заема още приживе.
"Няма да ми бъде много лесно да кажа с няколко фрази какво е значението на Левски, но ще кажа няколко оценки на негови съвременници, част от които са достатъчно добре известни".
Проф. Павлов припомня думите на Христо Ботев, който в своята безсмъртна балада определя Левски като най-свидния син на България. "В своята безсмъртна балада Ботев казва: "Твой един син, Българийо", тоест най-големият син, най-свидният син на България".
Историкът посочи и за спомен, предаден от Христо Иванов - Големия, един от най-близките съратници на Левски. "Христо Иванов Големия предава един спомен, един разговор, в който Левски казва, че не е толкова значителна фигура. На това му отговарят: "Ние сме много, ти си един"".
Според проф. Павлов особено важно значение имат думите на Данаил Попов - един от най-близките хора на Апостола и неговата връзка с българската емиграция в Румъния. "Когато Левски е заловен, Попов пише едно писмо: "Изгубваме най-добрия ни българин". Оттук взех и заглавието на тази книга - "Най-добрият ни българин". Тогава това означава най-големият ни патриот, нашият национален революционен водач", заяви историкът.
Павлов посочва като един от най-силните спомени този на поп Минчо Кънчев, свързан с опитите за освобождаването на Левски. "Когато се готви този план да бъде освободен Левски, поп Минчо пита събралите се младежи: "Ами какво ще стане после, защото властта ще пусне всички си пипала. Тогава един от тези съзаклятници, чието име не знаем, казва: "Да става каквото ще, дори да се издавим в Марица, трябва да спасим Левски, защото нямаме втори Левски на света"".
По думите на проф. Павлов именно това изречение обобщава най-точно отношението на българите към Апостола - човек, който остава единствен по своя мащаб и значение. "Това е отговорът, който е верен и днес. Ние наистина нямаме втори Левски на света", обощи историкът.
Проф. Пламен Павлов подчерта, че уникалността на Васил Левски се състои в съчетанието на различни качества, които рядко се срещат в една личност. "Става дума за един човек, който съчетава в себе си качеството на вярващ православен монах, защото той е бил такъв през целия си живот и никога не е хвърлял расото в този смисъл, в който често се мисли", допълни той.
Историкът обясни, че едновременно с това Левски е човек, който възприема най-модерните идеи на своето време. "Същевременно Апостола е напълно модерен човек, който споделя най-напредничавите европейски доктрини. Той е републиканец - нещо, което е рядко за тази епоха".
"Той е противник на тиранията, независимо дали тя е в Османската империя или в царска Русия. Той е за пълно равенство на хората в България, независимо от техния етнически произход и вероизповедание, и за върховенство на закона", каза Пламен Павлов.
Историкът отбеляза, че именно тези идеи правят посланията на Левски актуални и в съвременността. "Ние днес говорим непрекъснато за върховенството на закона, но не го виждаме. Левски едва ли би ни дал много добра оценка, ако може да види върху какво се занимава вече почти 40 години Втората българска република".
Според него е парадоксално, че с течение на времето идеите на Апостола звучат все по-съвременно. "Колкото повече се отдалечаваме от правия път на Левски, толкова по-съвременно звучат неговите послания".
Павлов припомни, че сред основните идеи на Апостола е стремежът България да бъде равноправна част от европейското семейство. "Той неслучайно казва, че трябва да бъдем равни с останалите европейски народи, че трябва да бъдем пример за европейските държави въобще", каза професорът.
Историкът посочи, че Васил Левски не е канонизиран официално от Българската православна църква, но в народното съзнание той отдавна заема място, близко до светец. "Става дума за един модерен, но мислещ човек, същевременно верен на традициите и на православната вяра", каза той.
Проф. Павлов завърши с думите на Иван Вазов, който казва за Апостола "Селяните светец го зовяха, а то е самата истина".
