Датата 20 април е напълно подходяща за национален празник на България – такава теза защити историкът проф. Пламен Павлов в ефира на NOVA NEWS по повод 150-годишнината от Априлското въстание.

По думите му, макар въстанието да е било прибързано и да е имало слабости в подготовката, именно то променя хода на българския въпрос и привлича вниманието на Европа. Павлов подчерта, че въстанието се превръща в „детонатор“ на Източната криза и така води до намесата на Великите сили и до последвалите международни решения.

Историкът акцентира и върху вътрешните предпоставки за бунта. Според него реформите в Османската империя създават силна българска средна класа, която има ключова роля за революционната организация. „Именно тя, заедно с местните революционни комитети, стои в основата на въстаническата организация и действия“, посочи Павлов.

Той обърна внимание и на по-широкия исторически контекст – фалита на Османската империя, въстанията в Босна и Херцеговина и сблъсъка на интереси между Великите сили. Според него въпреки тези външни фактори българската национална идея не е внесена отвън, а е изкована от самото Възраждане.

В заключение проф. Павлов подчерта моралното и историческо значение на Априлското въстание. „Въстаниците живеят в многократно по-тежки времена и не губят надежда. Тяхната борба поставя основите на българската държавност и стремежа към равенство с останалите европейски народи“, каза той.