Проф. Веселин Янчев: Съединението представлява най-успешната акция на българите след Освобождението

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е резултат от стремежа на българите да преодолеят политическото разделение, създадено след Руско-турската война. Това заяви историкът проф. Веселин Янчев в интервю за ТАРАЛЕЖ, посветено на събитията от 1885 г.

"Разединението води до Съединението, т.е. оформянето на различни части с българско население, които имат различен статут след края на Руско-турската война", каза проф. Веселин Янчев.

По думите му едната част е Княжество България, васално княжество на султана, а Източна Румелия има статут на автономна провинция в границите на Османската империя, а другите български територии остават под властта на Румъния, Сърбия и Османската империя.

"Разпокъсването на българската нация предизвика стремежа към обединение и съединение", посочи историкът.

Пътят към Съединението

Проф. Янчев подчерта, че Съединението не трябва да бъде разглеждано като еднократен акт, ограничен само до 6-7 септември 1885 г. Според него стремежът към обединение съществува още от първите дни след подписването на Санстефанския и последвалия Берлински договор.

"Съединението не бива и не трябва да се разглежда като еднократен акт или като акт само от 6-ти септември, защото това е един стремеж на българите, който е от първия ден след подписването на Берлинския договор", каза проф. Янчев.

През следващите години са направени различни опити за реализиране на обединението на Северна и Южна България. По думите на историка планът за Съединението започва да се оформя още през 1880 г. и предвижда участие на представители от двете български части, както и на българската армия.

"През годините са правени различни опити за съединение, изпробвани са различни планове за обединението на Северна и Южна България. Планът за съединение се ражда още през 1880-та година. Той предвижда участието на населението от двете български части и най-вече на българската армия при реализирането на Съединението", посочи той.

Историкът припомни и втория опит за съединение от 1884 г., свързан с търсенето на заместник на Алеко Богориди, чийто мандат изтича през същата година. Тогава е отправено предложение към княз Александър I да поеме управлението на Княжество България и на Източна Румелия.

Ролята на Захари Стоянов

Проф. Янчев открои като особено важна ролята на комитетската мрежа, създадена от Захари Стоянов и неговите сподвижници в началото на 1885 г. Според него освен организацията от съществено значение е и активната пропаганда, която Захари Стоянов провежда чрез издавания от него вестник.

"В самата подготовка и осъществяване на Съединението изключителна роля изиграва комитетската мрежа, която е създадена от Захари Стоянов и неговите сподвижници в началото на 1885-та година", заяви проф. Янчев.

"Не само комитетската мрежа, но и активната пропаганда, която осъществява Захари Стоянов с издаването на вестник "Борба", успява да пречупи обществените настроения в Източна Румелия и да убеди българите в Източна Румелия, че Съединението е наложителен акт и това трябва да се случи в най-кратки срокове", посочи той.

По думите му заслугата на Захари Стоянов е огромна.

6 септември 1885 г.

Проф. Янчев описа 6 септември като финалната фаза на процес, който вече е започнал с обединителни акции в Източна Румелия.

"Самият акт на 6 септември е финалът, след като на практика цялата Източна Румелия от началото на септември пламва от обединителни акции", коментира проф. Янчев.

По думите му Централният комитет решава, че събитията не могат да бъдат отлагани повече. На 6 септември в Пловдив влизат четите на въоръжени, предварително организирани сили, заедно с части на румелийската войска, водени от майор Данаил Николаев.

"Централният комитет решава, че не бива да се отлага по-нататък събитията и на 6 септември рано сутринта в Пловдив влизат чети от околните селища, предварително организирани и въоръжени, заедно с частите на румелийската войска, водени от майор Данаил Николаев", каза той.

Според историка не е оказана съпротива, а главният управител на областта Гаврил Кръстевич заявява, че е българин и очаква Съединението на двете български части.

"В Източна Румелия няма никаква съпротива. Арестуван е главният управител на областта Гаврил Кръстевич, който заявява, че е българин и очаква Съединението на двете български части", посочи проф. Янчев.

Той отбеляза, че на практика съществуващото управление на Източна Румелия е премахнато и е създадено временно правителство начело с доктор Георги Странски. То изпраща телеграма до княз Александър I с искане да оглави Съединението и да застане начело на обединената българска държава.

"Създава се временно правителство, начело с доктор Георги Странски, което правителство изпраща телеграма до княз Александър Първи с искане да оглави Съединението и да застане начело на обединената българска държава", каза историкът.

В резултат, на което искането е прието от княз Александър I.

Сръбско-българската война защитава Съединението

По думите на проф. Янчев Съединението представлява нарушение на международен договор и съдбата му до голяма степен зависи от позициите на Великите сили и Османската империя.

"Съединението представлява нарушение на един международен договор и всъщност съдбата на Съединението в голяма степен зависи от позициите на Великите сили и, разбира се, от позициите на Османската империя, която със Съединението за пореден път губи европейски територии", заяви той.

Първоначалните усилия на българското правителство, начело с Петко Каравелов, на княз Александър I и на армията са насочени към границата с Османската империя. Целта е да не се допусне навлизането на османски войски в Източна Румелия и реокупацията на областта.

Той отбеляза, че по този начин се очаква да бъде спечелено време и да бъде наложено международното признаване на Съединението. В същото време Сърбия решава да се възползва от ситуацията и да атакува България.

"Разбира се, Сърбия решава да се възползва от създалата се ситуация, да окупира български територии и да нанесе един удар върху засилващата се българска държавност", каза историкът.

Опитът обаче завършва с поражение за сръбската държава и армия. Според проф. Янчев войната показва, че българите са готови и способни да защитават свободата си и обединеното си отечество.

"Един опит, който обаче е бил по най-категоричен начин не само пресечен от българската армия, от българското население, но всъщност завършва с катастрофална загуба за сръбската държава и за сръбската армия", посочи той.

"Този акт обаче показва, че българите са готови и са в състояние да устояват своята свобода и своето вече обединено отечество", допълни проф. Янчев.

По думите му след войната става ясно, че няма сила, която да върне предишното статукво и отново да раздели Княжество България и Източна Румелия.

"Става ясно, че няма сила, която да върне предишното статукво, която отново да раздели княжеството и Източна Румелия", заяви историкът.

Значението на Съединението

Проф. Янчев определи Съединението като най-успешната вътрешнополитическа акция на българите след Освобождението през 1878 г. "Съединението представлява фактически най-успешната външно и вътрешнополитическа акция на българите след освобождението от 1878 година", каза той.

Като резултат от Съединението територията на Княжество България се увеличава почти двойно, а населението на страната нараства от около 2 милиона на 3 милиона души.

"Като резултат на Съединението територията на княжеството в България се увеличава почти двойно. Населението се увеличава от 2 милиона на 3 милиона души. Това е най-голямото териториално разширение и най-голямото увеличаване на населението", посочи проф. Янчев.

Според него значението на Съединението не се изчерпва само с териториалното разширение и увеличаването на населението. То има и морални и политически последици, защото показва способността на българите сами да определят съдбата си.

"Съединението показва, че българите са достойни за своята свобода, че могат и искат да живеят в една свободна, самостоятелна, просперираща държава, че сами могат да правят собствената си история", заяви историкът.

Проф. Янчев подчерта, че Съединението е решителна стъпка към националното обединение на българите. "Най-вече показва, че българите извървяват една първорешителна наистина стъпка към своето национално обединение", посочи той.

По думите му последвалите исторически събития показват, че след признаването на Съединението усилията на българското общество, политическите дейци и българския княз се насочват към следващата стъпка.

"Защото, както ще покажат последващите исторически събития, след 1885-1886 година, когато е признато вече Съединението, усилията на българското общество, на българските политически лица, на българския княз от 1887 година Фердинанд се насочва към подготовка на следващата стъпка, именно освобождаването на Македония", завърши проф. Веселин Янчев.