доц. Ангел Кунчев за оставката си: Не мога безпристрастно да наблюдавам разрушаването на системата
Той публикува в социалната мрежа и заявлението си до министър-председателя Румен Радев
"Не ми е приятно да оставя системата на общественото здраве точно в този труден момент, но за мен е невъзможно да наблюдавам безпристрастно, а още по-малко да участвам в процеса по разрушаването й. Благодаря ви, колеги, за съвместната работа! Горе главите! Работете упорито и съвестно, не позволявайте на никого да ви унижава. Вие работите за България!".
Това написа в профила си във Фейсбук доц. д-р Ангел Кунчев, който подаде оставка от поста главен държавен здравен инспектор.
Той публикува в социалната мрежа и заявлението си до министър-председателя Румен Радев.
В заявлението си Ангел Кунчев посочва, че желае да бъде освободен от длъжността заради навършване на пенсионна възраст, както и заради несъгласието си с подготвяната от Министерството на здравеопазването реформа в структурите на общественото здраве.
Според него планираните промени могат да доведат до сериозни затруднения в работата на структурите в сектора.
Кунчев определя част от предвидените направления като спорни и неясни, като подчертава, че ще акцентира върху тези, които според него са от национално значение.
"Защо дългоочаквани реформи в сферата на здравеопазването започват точно със система, която до момента работи относително стабилно, показала е ефективност и надеждна работа дори при извънредни обстоятелства като пандемия, бежанска криза, заплаха от внос на особено опасни инфекции, национални епидемии и др.", пита доц. Кунчев.
По думите му, вместо да се насочат усилията към сериозни проблеми като високия дял на доплащанията от пациентите, затруднения достъп до лекарства, прекомерното разрастване на болничната база и проблемите в системата на ТЕЛК, се планира промяна в структурата на РЗИ.
Кунчев изразява и несъгласие с предвидената централизация.
Според него отнемането на оперативната самостоятелност на здравните инспекции ще ограничи способността им да реагират бързо при извънредни ситуации, застрашаващи общественото здраве. Той предупреждава, че бъдещите директори на териториалните дирекции няма да разполагат с правомощията и финансовата самостоятелност на настоящите директори на РЗИ, което може да забави вземането на решения.
Според него Министерството на здравеопазването в момента няма необходимата кадрова и административна готовност да поеме тези функции, а изграждането на такава структура би изисквало допълнителни човешки и финансови ресурси.
Кунчев посочва, че очакваното намаляване на административния персонал при централизацията може да се окаже привидна икономия. Според него създаването на централно координиращо звено, както и необходимостта от нови регистрации, сертификации и акредитации на дейности, включително на десетки лаборатории, ще изискват значителни допълнителни средства.
По данни на директора на Националния център по радиология и радиационна защита само сертифицирането на лабораториите на центъра би струвало близо 600 хил. евро, като процесът би отнел и значително време, особено заради необходимостта от международна сертификация.
Кунчев посочва и две основни негативни последици от планираните промени, които според него могат да имат дългосрочен ефект върху системата на общественото здраве и националната сигурност.
На първо място, той предупреждава за затрудняване и забавяне на оперативната работа на РЗИ при извънредни ситуации, както и за увеличаване на бюрокрацията при планирането и изпълнението на необходимите мерки.
Като втори сериозен риск Кунчев определя затрудняването на дейностите при радиационна заплаха и защитата на населението при радиационно замърсяване. По думите му това може да засегне различни ситуации – промишлени аварии, трансгранични замърсявания, както и случаи на медицинско облъчване на персонал и пациенти.
Кунчев посочва, че ако основната цел на реформата е намаляване на разходите чрез съкращаване на щата, това е можело да бъде постигнато по-бързо и с по-малък риск.
Според него ръководителите на отделните звена биха могли да получат конкретни цели за съкращаване на длъжности, като се съобразят със спецификите на работата и на съответния регион. Той отбелязва, че в системата на РЗИ и трите национални центъра и в момента има над 230 незаети щатни бройки.
По думите му при подготовката на мащабна реформа е било необходимо тя да бъде предварително обсъдена с всички засегнати структури и служители. Кунчев смята, че целите и подходите е трябвало да бъдат ясно обяснени, за да бъдат ангажирани както ръководителите, така и работещите в системата.
Според него не трябва ръководителите да бъдат превръщани във „врагове“, а служителите да остават в състояние на несигурност и демотивация заради неясни предстоящи промени. Кунчев подчертава, че успешна е тази реформа, която е приета и подкрепена от възможно най-голяма част от хората, които ще бъдат засегнати от нея.