Една от основните промени предвижда юридически лица да могат да бъдат възложители по договори за лична охрана
Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика подкрепи на първо четене промени в Закона за частната охранителна дейност. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, получи 11 гласа „за“, един „против“ и шест „въздържал се“.
Една от основните промени предвижда юридически лица да могат да бъдат възложители по договори за лична охрана. В момента законът позволява това да правят единствено физически лица – управители или собственици на дружества.
Новите текстове ще дадат възможност компания да поеме разходите за охрана на свой управител, собственик, служител или друго длъжностно лице, когато срещу него съществува реална заплаха и той няма финансова възможност сам да заплаща защитата си.
Заместник-министърът на вътрешните работи Калоян Калоянов обясни, че измененията целят и премахване на неравнопоставеността между българските търговци и компаниите, регистрирани в други държави от ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария, по отношение на таксите за издаване на лиценз и удостоверение.
Предвижда се също управителите на търговски дружества и юридическите лица да бъдат включени сред субектите, които трябва да отговарят на законовите изисквания за извършване на частна охранителна дейност.
Промени се предлагат и в състава на Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, като броят на представителите на Главна дирекция „Национална полиция“ ще бъде съобразен с този на представителите на браншовите сдружения.
Законопроектът разширява и възможностите за работа в охранителния сектор. Предлага се да отпадне изискването трудовият договор на служителите, извършващи охранителна дейност, задължително да бъде основен. Така повече хора ще могат да работят като охранители и по допълнително трудово правоотношение.
