„Когато един дипломат каже „Да“, това означава „Може би“. Когато каже „Може би“, това означава „Не“. А ако каже „Не“, значи не е никакъв дипломат. При дамите е точно обратното.“

Този афоризъм добре описва една от разликите между дипломацията и дамата. Но помежду им има и прилики: освен че и двете са в женски род и често генерират емоционални конюнктури, винаги е знак за буреносно време, когато една дама и една дипломация спрат да говорят. Това предвещава хлад и може да се стигне до война – било в кухнята, било в света.

Именно хлад лъха от прессъобщението, публикувано в сайта на правителството, в което се казва, че премиерът Румен Радев е провел телефонен разговор с израелския му колега Бенямин Нетаняху. Въпросното прессъобщение е от точно две изречения. В тях става ясно, че премиерът на близкоизточната държава е поздравил лидера на „Прогресивна България“ за победата му на изборите и че двамата са обсъдили „теми от дневния ред на двустранните отношения между България и Израел“. Точка.

Пестеливо прессъобщение, лаконични отношения   

Това отново реферира към една прилика между дипломацията и дамата: когато те станат пестеливи и лаконични, значи има проблем. Прессъобщение от две изречения, които са формално обособени и са в жанра на клишето, цели да регистрира някакво събитие, но умишлено не желае да влиза в детайли, тъй като те могат да бъдат дискусионнни. Това е преднамерено стоене на повърхността, защото „бръкването“ под нея може да противоречи на целите на дипломацията, които са съсредоточени в това да разрешават, а не да създават проблеми.

Разбира се, от Министерски съвет могат да контрират като кажат, че това е било протоколен разговор, чиято цел е да се ритуализира поздравлението на Нетнаяху спрямо Радев за изборния успех на последния (такова вече имаше от президента Ицхак Херцог към лидера на „Прогресиван България“ миналата седмица). Но това ще е неудовлетворително обяснение, взлизащо в противоречение със съдържанието на прессъобщението, тъй като в него се казва, че все пак разговорът не се е изчерпал само с поздравлението (остава неясно какви теми от двустранен характер са били разисквани). 

Възпитание вместо откровеност

Редуцирането на темата на разговор между Румен Радев и Бенямин Нетаняху до тази на двустранните отношения също е показателно. Отказът от обсъждане  на събития от регионален характер, включително конфликите в ивицата Газа и Иран, демонстрира схващането, че тяхното разискване не би било в услуга на двустранното разбирателство.  

Показателно е и това, че прессъобщението не споменава да е засегната темата за назначението на Николай Младенов за Върховен представител на ивицата Газа и Генерален директор на „Съвета за мир“ (и няма как, ако разговорът е бил съсредоточен в двустранен аспект). А тази тема бе експлоатирана от предишния редовен кабинент, в контекста на нагаждаческата му позиция спрямо въпросната американска инициатива. Самият Радев, още докато бе действащ президент, заяви своето критично отношение към „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп (без обаче да екстраполира тази критика спрямо самия Николай Младенов).

Разговор, който не се е провел

Не на последно място, трябва да се има предвид и това, че към момента на писането на този текст разговорът с лидера на „Прогресивна България“ не е отразен в сайта и социалните мрежи на правителството на Израел или тези на самия Нетаняху.

От една страна, израелският премиер не публикува прессъобщения за всеки разговор, който е провел; още повече, когато тези разговори са протоколни.

От друга, това е неуважително спрямо българския премиер, който преди години бе наречен от Нетаняху „непоколебим съюзник на еврейската държава и на еврейския народ“. Още повече, че българо-израелските отношения претърпяха щета след като Израелските отбранителни сили убиха нашия сънародник Марин Маринов в Газа и първноначално отрекоха престъпния си акт. Усилията на тогавашното политическо ръководство на МВнР да омаловажи убийството не доведе до реабилитиране на имиджа на Израел, а до усложняване на собствените му позиции както в системата на ведомството, така и пред очите на българските граждани.  

Но ако критерий за разговора между Радев и Нетаняху бе информационния бюлети на Тел Авив, значи този разгововр изобщо не се е провел.

Но по-знаковото е друго: явно от офиса на Нетаняху не са успели да извлекат теза или изречение от Румен Радев, които да отговарят на дневния им ред и които да „закачат“ на своите информационни платформи (така както направиха преди години, когато срещата между двамата бе отразена в сайта на израелския премиер с мотива, че според българския президент Иран представлява заплаха за региона и света).  

Дипломацията и дамата наистина имат немлако общо: при тях мълчанието и пестеливостта „говорят“ понякога повече, отколкото намазаните с куртоазия протяжни брифинги и прессъобщения.