Но какво би накарало един човек, който е искаше да „изтрие ционисткото образование от лицето на земята“, да се превърне в актив на израелското разузнаване?
В света на кулинарията мастър шефът е не просто готвач, който следва рецепти – той е абсолютен диктатор на вкуса, който контролира всеки детайл в кухнята. В сенчестия свят на шпионажа израелската агенция за външно разузнаване Мосад е нещо подобно – нейната „кулинария“ е над всички останали, менюто й е едновременно традиционно и оригинално, и „готви“ във всякакви обстоятелства.
Резултатът е еднакъв: направо да си оближеш пръстите. С разликата, че ако мастър шефът е офицер от Мосад, пръстите могат да ти останат в устата.
„Котаракът в чизми“: операцията на Мосад
Представа за последното „ястие“ в менюто на Мосад получаваме благодарение на откъслечени материали от издания като New York Times, Haaretz и Channel 13 през последните две седмици. „Котаракът в чизми“ звучи като коктейл от алкохолния лист на бар. Но всъщност е операция на израелското разузнаване, чиито съставки са люти и дръзки. И включват Махмуд Ахмадинежад, бившият президент на Иран, известен с антисемитските си изказвания и отричането на Холокоста. Но какво би накарало един човек, който е искаше да „изтрие ционисткото образование от лицето на земята“, да се превърне в актив на израелското разузнаване?
„Котаракът в чизми“: Вечеря в Будапеща, платена от Мосад
През 2025-та г. унгарската столица е домакин на академична международна среща, чиято тема са климатичните промени, организирана от местния университет „Лудовика“. Тя обаче е параван за едно друго рандеву, което трябва да се осъществи на нейния гръб: това между ръководителя на Мосад Давид Барнеа и Махмуд Ахмадинежад. Това е нещо като среща между Хектор и Ахил, но с микрофони, камери и вилици вместо копия, мечове и щитове. Темата на разговара, без да знаем подробности, е била промяната на властта в Иран и ролята, която Ахмадинежад е трябвало да играе при новите обстоятелства.
За да осъществи срещата – а още повече, че тя не му е била и първата, Ахмадинежад е успял да се изплъзне от бодигардите си (всъщност изпълняващи и функции на наблюдение под контрола на Ислямската революционна гвардия (Пасдаран). Тук някъде светва и първата на червена лампа на иранското контраразузнаване, макар че има основания в посоката на тезата, че Ахмадинежад вече е бил в кривото полезрение на контраразузнаването години преди това.
„Котаракът в чизми“: спасител сред хаоса
Разбира се, не се знае какъв точно е бил планът на Мосад, но на базата на откъслечените информации в медиите може да се „нарисува“ един базов негов контур.
Той включва три стъпки: „обезглавяването“ на режима чрез елиминацията на аятолах Али Хаменей, унищожаване на комуникационните връзки на Иранската революционна гвардия (Пасдаран) и Артеш (редовната армия), провокиране на протести в страната като продължение на започналите такива по-рано през 2026-та г. и оказване на вътрешен натиск посредством въоръжаване и бунт на кюрдите в страната (и допълнителна тяхна инфилтрация от Ирак). В този сюжет вероятно Ахмадинежад е трябвало да излезе и да се обяви като фактор на стабилност, околко който да се обедини страната, получавайки и „мълчалива“ подкрепа отвън.
„Котаракът в чизми“: Революцията е по-красива с ботокс
Контактите между Ахмадинежад и Мосад обаче явно са започнали години преди срещата в Будапеща. Това предполагат мащабът на плана и настъпилите промени в поведението и визията на самия Ахмадинежад.
Така например бившият президент на Иран сменя гардероба си, скъсява брадата си и претърпява козметични процедури, включително инжектиране на ботокс, така че да има по-приветливо излъчване, оразличаващи го от рязкото му поведение и визия като ирански хардлайнер. Ахмадинежад записва курсове по английски и започва една последователна, макар и не радикална критика срещу статуквото и аятолах Али Хаменей.
„Котаракът в чизми“: „научна фантастика“ или въпрос на планиране
Самият план на Мосад обаче е бил обект на ожесточени вътрешни сблъсъци в израелския сектор за сигурност. Началникът на Израелските отбранителни сили, шефът на военното разузнаване на страната АМАН и съветникът по национална сигурност се противопоставят на този план, мислейки го за нещо средно между „научна фантастика“ и „диви фантазии“. Давид Барнеа и Мосад обаче получават подкрепа от премиера Бенямин Нетаняху.
„Котаракът в чизми“: израелските ракети и „мъртвия Ахмадинежад“
В началото на март в средствата за масова информация се появява новината, че Махмуд Ахмадинежад е убит при израелски удар (той всъщност ще остане с такъв статут до изненадващата му поява на траурната процесия покрай погребението на Али Хаменей). Информациите, излизащи за израелската операция „Котаракът в чизми“, предполагат изграждането на хипотезата, че всъщност ударите по Ахмадинежад са били контролиран опит той да бъде освободен от охраната и наблюдението на Пасдаран, така че той да бъде изведен от техния контрол, а впоследствие да се появи като „спасител“ на нацията.
Разбира се, не знаем дали това е така, предвид множеството рискови фактори, които предполагат такава операция. Но според публикациите, касаещи тази "Котаракът в чизми", всичко изглежда е било готово – от прецизните удари, убили бодигардите на бившия президент, през разположението на терен на агентите на Мосад до осигуряването на сигурен изход. В публично разпространената версия какво е последвало след това има твърде много въпросителни (включително психологически срив на Ахмадинежад), но краят изглежда да е отвъд съмението – бившият президент на Иран се озовава под „домашен арест“.
Котарак без чизми: равносметката
Разбира се, има твърде много неща, които не се знаят за израелската операция, целяща инсталирането в Иран на Махмуд Ахмадинежад. Израелското разузнаване, ако можеше да избира, едва ли би се спряло точно на бившия президент на Иран, доколкото неговата легитимност в страната, въпреки дългогодишните му инвестиции в популизъм, е силно пострадала. Превеждането на финансови средства на хора около него също изглежда съмнително: това Мосад може да направи, без да бъде засечено от иранското контраразузнаване, а когато това се случва, може да е напълно умишлено „потапяне“ на актива.
Важен въпрос е и защо изобщо информация за тази операция бива контролирано спусната в медиите. Това не се прави, ако не се преследва определена цел (а имаше ли Пасдаран послание спрямо Мосад, когато изтъпанчи Ахмадинежад на траурната процесия на погребението на Хаменей?). Нима чрез изобличаването на иранския президент Мосад се опитва да внесе допълнителна несигурност сред естаблишмънта на Техеран, че той е пробит от израелски активи до най-високо ниво? Или пък конкурентни на Мосад структури в Израел се опитват да изобличат провала на разузнавателната агенция в контекста на неосъществения план спрямо промяната на режима в Иран (все пак източници на информацията в Израел са медии, критични към Нетаняху)?
Ние няма откъде да знаем отговорите на тези и много други въпроси. Но знаем друго: когато Мосад „готви“, пожарите са в чуждите кухни.
