В ожесточението си обаче тези бунтове са парадоксални – те искат още от същото, което вече не работи
Няколко европейски държави буквално пламнаха от масови протести, които се разпространяват като въшки. Картината е доста динамична, напрегната и пушлива, като броят на хората по улиците, както и насилието, на което те са готови, изненада дори самите власти.
От Пиренеите до Балканите – протести с мирис на изгоряло
Във Франция, която така или иначе носи в своето ДНК протеста - се стигна до сериозни безредици като над половин милион души се включиха в демонстрациите през уикенда. На много места тези протести прераснаха в организиран вандализъм: палежи на автомобили, атаки срещу префектури, разбиване на луксозни бутици и умишлено запалване на историческото 143-годишно кметство в Лимож. В Париж стачкуващи студенти, ученици и мигранти блокираха ключови зони и принудиха емблематичния музей „Лувър“ да затвори врати, докато правителството свика спешни заседания за кризата.
В Италия ситуацията не е по-спокойна – хиляди излязоха по улиците на Милано, Болоня, Торино и Бергамо. На емблематичния площад „Дуомо“ в Милано младежи се сблъскаха с полицията, хвърляйки бутилки, пиратки и камъни, което доведе до затваряне на метростанции и барикади по улиците, разпръсквани със сълзотворен газ и водни оръдия.
На Пиренеите десетки хиляди блокираха Лисабон, разпъвайки палаткови лагери на централния площад „Росио“, а в съседна Испания правителството на Педро Санчес се оказа в такава задънена улица заради невъзможността да прокара закони за защита на наемателите, че се стигна до свиване на предсрочни избори за 29 ноември.
На Балканите гневът изкара хората по улиците на албанската столица Тирана за шест поредни дни. Демонстрациите там са изключително ожесточени, като се стигна до палежи на държавни институции, сблъсъци около офиса на премиера и използване на гумени куршуми от силите на реда.
Белгия и Гърция също се превърнаха в арена на младежка мобилизация. Брюксел и Лиеж осъмнаха с обърнати коли и блокирани площади от студенти, докато в Атина младежи разпънаха палатки директно пред Парламента и Министерството на финансите на площад „Синтагма“.
Протестите: икономическият и мигрантският фактор
Зад този масов гняв седят съвсем реални ежедневни проблеми, функция на структурни проблеми в съответните икономики.
На първо място това са непосилните сметки, скъпите горива и цените на храните, които растат главоломно. Заплатите на хората от средната класа и на работещите младежи отдавна не мърдат, докато животът става все по-недостъпен.
Голямото взривоопасно гориво обаче се оказа жилищната криза. Заради масовия туризъм, липсата на регулации и бума на платформите за кратки наеми от типа на Airbnb, наемите скочиха двойно. Младите хора просто не могат да си позволят покрив над главата си в големите градски центрове.
Към това се добавя и сериозният структурен срив в държавното образование. Френските и белгийските училища и университети страдат от критичен недостиг на преподаватели, стаите са пренаселени, сградите се рушат, а учебните такси и материали стават все по-скъпи на фона на орязаните държавни субсидии. Или с две думи, младите все повече смятат, че животът, който възрастните са построили, е твърде скъп за тях.
Освен чистите социално-икономически причини, в някои от държавите вълната от недоволство придоби и ясно изразен етнически компонент, състоящ се от текущи мигранти или мигранти от второ и трето поколение. В предградията на големите френски градове и в определени райони на Милано и Брюксел, икономическото напрежение се оказа алиби за организирането на мигрантски агитки, които бяха сред най-активните вандали. Със сигурност разбитата витрина и откраднатите маратонки обаче не са стратегия за борба със социалното неравенство и младежката безработица.
Протестите са сходни в голямото и специфични в малкото
Макар финансовите проблеми да са сходни за всички, всяка държава показва различен характер и специфика на недоволството. Във Франция нещата отдавна надхвърлиха споровете за пари – там гневът е насочен срещу самата държавна система. Обединението между синдикати, „жълти жилетки“, ученици, екоактивисти и мигранти е бунт срещу фалиралия социален модел, в който качеството на публичните услуги се влоша. В това си ожесточение обаче тези бунтове са парадоксални – те искат още от същото, което вече не работи.
В Италия недоволството е с много по-директен политически адрес. Вместо срещу абстрактната система, италианците протестират конкретно срещу десния кабинет на Джорджа Мелони, критикувайки нейните икономически решения, външна политика и пренасочването на милиарди за военна помощ в чужбина за сметка на вътрешните социални нужди. В Таралеж вече писахме как от това се възползва руската пропаганда.
В Португалия и Гърция фокусът остава строго социално-битов – там хората протестират срещу безконтролния имотен пазар.
Спецификата в Албания пък е коренно различна: там искрата е т.нар. „Фламинго революция“ – масов студентски и граждански отпор срещу корупцията и конкретен луксозен строителен проект по крайбрежието, подкрепян от зетя на Доналд Тръмп, Джаред Къшнър, който според протестиращите унищожава природата с благословията на правителството на Еди Рама.
Цената на протестите: откраднатите маратонки, клатукащото се евро
Всичко това вече удря сериозно по функционирането на цяла Европа и води до тежки последствия.
На финансовите пазари се усеща силна нервност: еврото започва да се клатушка, а разпродажбата на френски държавни облигации повиши лихвите по дълговете им, което застрашава икономическата стабилност на еврозоната.
В ежедневието на хората последиците са парализиращи. Транспортните блокади и затварянето на рафинерии във Франция оставиха стотици бензиностанции без гориво, а спрените камиони по магистралите доведоха до първи сигнали за празни рафтове за пресни храни в големите супермаркети. Собствениците на малки бизнеси и магазини в Париж, Марсилия и Милано броят огромни загуби от счупени витрини и мародерства. Броят на ранените – полицаи и протестиращи – расте, създавайки условия за това протестите да се превърнат в граждански конфликт.
Самите правителства се намират в икономическа и политическа парализа, като премиерите се опитват да гасят пожара с кризисни обещания за субсидии и допълнителни учители, но без реален успех в овладяването на масовия хаос по улиците.
Великобритания ли е следващата?
Разглеждайки факторите, обуславящи тази вълна от протести в Европа, виждаме, че Великобритания също е благодатна почва за възникването на такива размирници. Лондон също плаща цената на инфлацията, високите цени на имотите, влошаването на публичните услуги и етническо и културно разделение. Дългогодишното недофинансиране на ключови сектори, най-вече на Националната здравна служба, води до безпрецедентни забавяния в лечението и обединява различни възрастови групи в общо усещане за рушаща се държава.
