Още през февруари 2025 г., след завръщането си в Белия дом, американският президент влезе в остър публичен спор с украинския държавен глава Володимир Зеленски
Американският президент Доналд Тръмп продължава да поставя под въпрос традиционната роля на САЩ като основен гарант за сигурността на западните съюзници. Според анализ на британския вестник The Guardian действията на Вашингтон спрямо Украйна засилват опасенията, че Европа вече не може да приема трансатлантическото партньорство като безусловна гаранция за сигурност.
През последните месеци позицията на Тръмп по отношение на войната между Русия и Украйна предизвика сериозни дискусии сред европейските лидери. Още през февруари 2025 г., след завръщането си в Белия дом, американският президент влезе в остър публичен спор с украинския държавен глава Володимир Зеленски. По време на среща в Овалния кабинет Тръмп заяви, че Зеленски „не държи картите“, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс настоя украинският лидер да изрази по-голяма признателност за американската подкрепа.
Оттогава отношенията между Вашингтон и Киев продължават да бъдат белязани от разногласия относно военната помощ, разузнавателното сътрудничество и възможностите за прекратяване на конфликта.
Ограниченията върху Starlink и последиците за Украйна
Един от спорните въпроси е свързан със сателитната комуникационна система Starlink на компанията SpaceX, ръководена от Илон Мъск. Украинските въоръжени сили разчитат на тази инфраструктура за комуникации и координиране на военни операции.
Според публикацията на The Guardian ограничения върху използването на военната версия на системата, наречена Starshield, са засегнали възможностите на Украйна да използва определени безпилотни апарати за операции на голямо разстояние. Изданието посочва, че тези ограничения са повдигнали въпроси за зависимостта на украинската отбрана от технологии, контролирани от американски компании.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди в интервю за Пиърс Морган, че подобни решения могат да имат сериозни последици за сигурността и да изложат човешки животи на риск.
Отделно от това възникнаха опасения относно обмена на разузнавателна информация между САЩ и Украйна. Според анализа промени в предоставянето на подобна информация могат да затруднят украинските сили при подготовката за руски въздушни удари. Президентът Тръмп отрече някои от твърденията за прекратяване на сътрудничеството, но остава въпросът доколко Киев може да разчита на постоянна американска подкрепа.
Енергийни сделки и отношенията с Москва
Друг източник на напрежение са решенията на американската администрация, свързани с руската енергетика и санкциите срещу Кремъл. Според публикацията на The Guardian одобрена сделка за внос на руско дизелово гориво на стойност 4 милиарда долара поражда опасения, че икономическите интереси могат да отслабят натиска върху Москва.
Подобни решения се разглеждат на фона на продължаващата война и усилията на западните държави да ограничат финансовите възможности на Русия да финансира военните си действия.
Допълнително внимание привлече и възможността руският президент Владимир Путин да бъде поканен на срещата на върха на Г-20 в голф клуба на Тръмп във Флорида. Според критиците на американската политика тези сигнали могат да бъдат възприети като признак за промяна в подхода на Вашингтон към Москва.
Причините за позицията на Тръмп остават предмет на политически спорове. Сред възможните обяснения, обсъждани от анализатори, са стремежът му към постигане на споразумение с Русия, икономически съображения и различия във вижданията за международния ред. Няма обаче представени доказателства, които сами по себе си да установяват, че американският президент действа по указания на Кремъл.
Европа е изправена пред нови предизвикателства пред сигурността
Промените в американската политика съвпадат с нарастващите опасения в Европа за действията на Русия. Европейски служби за сигурност предупреждават за саботажи, кибератаки и други форми на хибридни операции, приписвани на Москва.
Ръководители на западни разузнавателни служби нееднократно са определяли Русия като сериозна заплаха за европейската сигурност. Според анализа на The Guardian тези рискове правят още по-важно сътрудничеството между европейските държави и увеличаването на инвестициите в отбраната.
Същевременно Европа трябва да прецени доколко може да разчита на американската военна подкрепа при евентуална бъдеща криза. Дори промяна в съотношението на силите в Конгреса на САЩ не би гарантирала автоматично възстановяване на досегашния подход към европейските съюзници.
Президентът запазва значителни правомощия във външната политика и отбраната, а решенията на американската администрация могат да се променят независимо от политическата обстановка в законодателната власт.
Необходимост от по-самостоятелна европейска отбрана
Според анализа на британското издание европейските държави трябва да ускорят развитието на собствените си отбранителни способности. Това включва увеличаване на военните бюджети, разширяване на производството на въоръжение и намаляване на зависимостта от технологии и системи, доставяни от САЩ.
Опитът на Украйна показва колко важно е наличието на надеждни комуникационни системи, разузнавателна информация и средства за противовъздушна отбрана. Когато тези способности зависят от решенията на външни партньори или частни компании, достъпът до тях може да се превърне в стратегически проблем.
За Обединеното кралство и останалите европейски държави това означава необходимост от преосмисляне на дългосрочните планове за сигурност. Част от стратегическите документи, изготвени преди завръщането на Тръмп в Белия дом, може да се нуждаят от актуализация спрямо новата политическа обстановка.
Европа е изправена пред труден избор как да съчетае запазването на сътрудничеството със САЩ с изграждането на по-голяма военна самостоятелност. Основното предизвикателство е да се осигури надеждна защита на континента, без да се разчита изцяло на политическите решения на една държава.
Изводът в анализа на The Guardian е, че европейските съюзници трябва да се подготвят за период, в който американската подкрепа може да бъде по-непредвидима. Това поставя отбранителните инвестиции, развитието на собствено военно производство и помощта за Украйна сред ключовите въпроси пред европейските правителства.
