Анкара, София и Букурещ обсъждат възможности за по-тясна координация в региона, а Румъния предлага общо командване на НАТО за Черно море с ротационно участие на трите държави
Турските медии поставят акцент върху нарастващите рискове за сигурността в Черно море след атаките с безпилотни летателни апарати срещу търговски кораби край България и Румъния. Изданията "Айдънлък", "Йени Шафак" и "Енсонхабер" обръщат внимание на искането на София за допълнителна военна подкрепа от НАТО и на възможностите за координирани действия между България, Турция и Румъния.
В публикациите се акцентира върху искането на българския министър на отбраната Димитър Стоянов към генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховното командване на съюзническите сили в Европа за укрепване на отбранителните способности на страната.
Сред обсъжданите мерки са допълнителни самолети, системи за противовъздушна отбрана, средства за противодействие на дронове и подкрепа за въздушно патрулиране. София настоява също за възможност за увеличаване на съюзническото военно присъствие.
Повод за искането са инцидентите с търговски кораби в Черно море, които поставят въпроса за сигурността на корабоплаването и защитата на крайбрежните райони на държавите от източния фланг на НАТО.
Турските издания отбелязват, че конкретният обхват на поисканата помощ предстои да бъде уточнен. Искането на България не означава, че НАТО вече е взела решение за разполагане на допълнителни сили или системи.
"Айдънлък" отделя внимание на предложението на румънския министър на отбраната Раду Мируца за създаване на общо командване на НАТО за Черно море, в което България, Турция и Румъния да участват на ротационен принцип.
Според описания модел първоначално командването може да бъде разположено в Турция, а на по-късен етап домакинството и ръководството да преминат към Румъния и България. Идеята е свързана с необходимостта от координиран отговор на заплахи като атаките с дронове и опасността от морски мини.
Румънската страна е предложила и съвместно обръщение към ръководството на НАТО. В публикацията обаче не е представена позицията на Анкара по конкретното предложение.
"Йени Шафак" и "Енсонхабер" поставят по-силен акцент върху искането на България за военна помощ от НАТО и възможността София, Анкара и Букурещ да разработят обща стратегия за действие. Според публикациите ситуацията не е само въпрос на национална отбрана, тъй като рисковете за корабоплаването засягат и останалите черноморски държави.
Регионалната координация се очертава като важна част от реакцията на нарастващите заплахи за морските маршрути и крайбрежната инфраструктура.
Турските медии обръщат внимание и на необходимостта от използване на наличните способности за наблюдение на морските пространства. Според цитирани изявления на министъра на отбраната България разполага с два разузнавателни комплекса за наблюдение на териториалните си води, а въвеждането на трети се очаква до края на годината.
"Енсонхабер" съобщава и за затрудненията при операцията по изтегляне на пострадалия кораб "Chelsea 3", намиращ се край българското Черноморие.
Публикациите разглеждат нарастващите рискове за търговското корабоплаване на фона на войната между Русия и Украйна. Атаките срещу плавателни съдове пораждат опасения за безопасността на екипажите, защитата на пристанищата, застраховането на корабите и надеждността на транспортните маршрути.
Черно море е важен коридор за международната търговия със зърно и други стоки, поради което продължителното влошаване на сигурността може да има икономически последици и извън региона. Освен военната защита, това поставя на дневен ред и необходимостта от координация между крайбрежните държави за запазване на безопасното корабоплаване.
