Как да предотвратим пожарите това лято

Над 375 000 души бяха евакуирани във Франция и Испания заради бушуващите пожари в последните дни. Огнената стихия засегна и база на НАСА край Мадрид. Администрация и служители на реда, заедно с доброволци, помагат на засегнатите.
Всяко лято пожарите в света отнемат огромни площи горски и земеделски масиви, не са рядкост и човешките жертви. 

Засушаването, климатичните промени, довели до топенето на ледници, замърсяването, незаконната сеч, човешкото безхаберие наред с поставянето на слънчеви батерии на неподходящи места увеличават рисковете от пожари. 

През 2025 г. огнената стихия е изгорила приблизително 335 милиона хектара земя (около 3,35 милиона km²) по Земята. От тях, по данни на Global Forest Watch пожарите са причинили загуба на около 23 милиона хектара естествена горска покривка по света. 

Макар в световен мащаб да няма единна база данни, която да отчита абсолютно всички горски пожари, през 2025 г. имаше значителни щети.

• Саскачеван, Канада – пожарът край Candle Lake достига около 565 700 хектара, което го прави един от най-големите единични пожари през годината.
• Калифорния (САЩ) – пожарите Palisades и Eaton през януари унищожиха хиляди сгради. Palisades обхвана около 23 400 хектара, а Eaton – около 14 000 хектара.
• Канада като цяло отново има един от най-тежките пожароопасни сезони, с милиони изгорели хектари през годината.

През 2024 г. - една от най-тежките години за горските пожари в световен мащаб, бяха най-мащабните пожари в Тексас, САЩ - Smokehouse Creek Fire. Тогава изгоряха около 445 000 хектара.
В Park Fire (Калифорния, САЩ) пламъците обхванаха около 174 000 хектара, сред най-големите пожари в историята на Калифорния. Огънят през 2024 не пощади и Южна Америка – мащабни пожари имаше в Бразилия, Боливия и Пантанал. По оценки на Global Wildfire Information System са засегнати над 85 милиона хектара различни природни територии.
Само в Южна Америка през 2024 г. сателитите са регистрирали над 346 000 огнища на пожари.

Според анализ на World Resources Institute, 2024-а е рекордна година за изгорели горски площи, с най-малко 13,5 милиона хектара изгорели гори, което надминава предишния рекорд от 2023-а г.

През 2024 и 2025 г. България преживя два от най-тежките пожароопасни сезона в последните години. През 2024 г. бяха регистрирани около 600 горски пожара със засегнати приблизително 60 000 декара горски територии (около 6 000 ха), като близо 38% от изгорелите гори са в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Най-сериозните пожари бяха в областите Хасково и Ямбол (района на Сакар), Пирин (района на Струмяни и планина Славянка), части от Родопите, Северозападна България, където е отчетен най-голям брой пожари.

През лятото на 2025 г. пожарната обстановка се влоши значително, а България се нареди сред 10-те най-засегнати държави в ЕС по дял на засегнатата територия. Само през юли 2025 г. службите са реагирали на близо 3500 пожара (включително полски, горски и други пожари), което е с около 20% повече спрямо юли 2024 г. Най-тежките горски пожари засегнаха Пирин и Славянка, Източните Родопи, райони в Струмяни, Ямболско и Хасковско.

На този фон и при отделните пожари  това лято в Пирин, Пернишко, в ромския квартал на гр. Луковит изглеждат като предупреждение. 

Какво може да направи България, за да ограничи пожароопасните ситуации?

От Пожарната помолиха да имат достъп до хидратантните кранове, които могат да се окажат жизненоважни в случай на пожар. Макар първите подобни водни кранове по улиците да са изграждани в края на XIX век (около 1880–1900 г.) – с изграждането на първите модерни градски водопроводи в София, Пловдив, Русе, Варна и други по-големи градове, в близост до горските масиви няма изградена противопожарната инфраструктура. При възникнал пожар се разчита на снабдяване от естествени водоизточници, язовири, резервоари и временни водохващания. 

Дори кметовете да искат да разширят подземната хирдоинфраструктура, ще се сблъскат с финансовите ограничения. Вероятно описът и постоянно актуализираната информация за наличието на водоноски и специализирани автомобили няма да е достатъчен.

Ако се заговори за увеличаване на броя на пожарните отряди и разполагането им на достъпни отстояния до населените места, вероятно пак ще се опре до липса на желание с мотив финансови средства. А преодоляването на определени разстояния с остарели пожарни машини по разбитите пътища, може да бъде фатално.

При пожара на връх Беклемето през юли 2024 тогавашният вътрешен министър Калин Стоянов заяви, че злонамерено поставени шипове са сприрали пожарните автомобили да се придвижват нагоре към планината, а огън се е появял на места, където само запознати с местността могат да достигнат. Виновни и наказани за този саботаж няма.

И Общинските администрации, и противопожарните служби имат планове за евакуация, но реалността понякога се различава от предварителните намерения.

Стихията изисква бързи и добре премерени действия, подготовка и адекватност. При подобни ситуации паниката е нормално да се появи, но не бива да й се поддаваме. Липсата на предварителна подготовка, обучение на населението и яснота какво се прави, къде може и къде не може да се ходи, може да увеличи мащаба на пораженията. 

В отделни региони има доброволни формирования, които помагат на пожарникари и полицаи, но тези хора са единици. Ако се наложи мащабна евакуация - къде биха били транспортирани хората и с какво? 
Масовата разсипия - запустели сгради, рушаща се инфраструктура, неясна собственост на някои обекти, би затруднило евентуалното преместване на множество хора в защитени помещения. 
Чисто логистично - осигуряването на подлон, вода и храна, както и на медицинска помощ на множество хора изисква цялостната организация за подобни действия. 

И още нещо, което не е за подценяване - манталитетът. Трудното подчинение на разпореждане, непостоянното доверие в институциите и мнението: "те ли ще ми кажат", би усложнило момента на евентуална евакуация.

Известен процент от пожарите в България са причинени от чиста човешка глупост - да запалиш огън в гората в най-горещите дни, да не погледнеш дали е угаснал, да гориш събраните плевели в градината си, да не спазваш елементарни условия за бивакуване или да саботираш работата на горските с поставяне на шипове на пътя - подобни ситуации не са рядкост. Липсата на адекватни наказания, може би допринася за продължаващото безхаберие.