Социалните мрежи - болест и зависимост или възможност

Тъмната страна на социалните мрежи - какво губи едно поколение

Социалните мрежи често се представят като символ на модерния свят, на свободното общуване и неограничения достъп до информация. Днес милиони деца прекарват часове пред екраните още преди да са се научили да четат и пишат, а алгоритмите, които управляват социалните платформи, се борят не за тяхното развитие, а за тяхното внимание.

Един от най-сериозните проблеми е дигиталната зависимост. Социалните мрежи са изградени така, че непрекъснато да задържат потребителя - чрез известия, харесвания, кратки видеа и непрестанно обновяващо се съдържание. Всеки нов "лайк", коментар или клип активира системата за възнаграждение в мозъка и създава желание за още. При част от децата и младежите това може да прерасне в компулсивна употреба, при която телефонът се превръща в първото нещо сутрин и последното вечер.

Когато екранът се превърне в основен източник на удоволствие, страдат концентрацията, паметта и способността за продължително съсредоточаване. Мозъкът привиква към постоянно сменящи се стимули, а четенето на книга, ученето или дори обикновеният разговор започват да изглеждат скучни. Все по-трудно става задържането на вниманието върху една задача за по-дълго време, а това неизбежно се отразява върху образованието и развитието на младите хора.

Социалните мрежи променят и начина, по който децата общуват. Парадоксално е, че поколението с най-много възможности за комуникация все по-често изпитва чувство на самота. Виртуалните приятелства нерядко заменят истинските срещи, разговорите лице в лице се свеждат до размяна на емотикони, а социалните умения остават недоразвити. Така се стига до десоциализация.

Особено тревожно е влиянието върху ценностната система. Алгоритмите не подбират съдържанието според това дали е полезно или възпитателно, а според това кое ще задържи вниманието най-дълго. Така децата ежедневно се сблъскват с демонстрации на агресия, вулгарност, показност, лесно забогатяване и стремеж към популярност на всяка цена. Все по-често се създава впечатлението, че човек е "успешен" не заради знанията, труда или морала си, а заради броя последователи, харесвания или скандални публикации.

Интернет пространството крие и реална опасност от педофилия. Анонимността позволява на недоброжелатели да се представят за връстници, да печелят доверието на деца и постепенно да ги въвличат в опасни разговори, изнудване или лични срещи. Международните организации и службите за сигурност от години предупреждават, че подобни престъпления се увеличават с разширяването на социалните платформи.

Не по-малко тревожен е и онлайн тормозът. Подигравките, обидите, разпространението на унизителни снимки или видеа и публичното унижение могат да преследват едно дете денонощно. Постоянният страх от неодобрение, нуждата от чуждо признание и зависимостта от реакциите на непознати хора могат сериозно да подкопаят самочувствието и психическото здраве.

Особено опасна тенденция са така наречените онлайн предизвикателства, чрез които младежите се насърчават да извършват опасни, безразсъдни или унизителни действия в стремеж към повече гледания и харесвания. В някои случаи подобни предизвикателства включват самонараняване, рисково поведение, употреба на вредни вещества или изпълнение на действия, които могат да доведат до тежки травми и дори до смърт. Желанието да бъдеш "готин", популярен или харесван понякога надделява над здравия разум.

Прекомерното време пред екрана оказва влияние и върху физическото здраве. Заседналият начин на живот намалява физическата активност и увеличава риска от наднормено тегло и затлъстяване. Продължителното взиране в дисплеите води до умора на очите, сухота, замъглено зрение и главоболие, а синята светлина, излъчвана от устройствата, може да наруши естествения цикъл на съня. Недоспиването от своя страна се свързва с по-ниска концентрация, раздразнителност и по-висок риск от тревожност и депресивни симптоми.

Най-големият проблем обаче е, че всички тези рискове засягат деца във възраст, когато техният характер, ценности и възприятия за света тепърва се изграждат. Ако преди основен възпитател бяха семейството и училището, днес все по-голяма част от тази роля се поема от алгоритми, които нямат за цел да възпитават, а да задържат вниманието възможно най-дълго. Когато телефонът започне да възпитава вместо родителя, а социалната мрежа определя кое е нормално, красиво и достойно за подражание, обществото е изправено пред предизвикателство, чиито последици ще се усещат години наред.

Социалните мрежи сами по себе си не са зло и могат да бъдат полезен инструмент за общуване, образование и достъп до информация. Опасността възниква тогава, когато те престанат да бъдат средство и се превърнат в средата, в която децата израстват, формират ценностите си и търсят смисъл, признание и собствена идентичност. Именно затова все повече специалисти призовават за по-активна роля на родителите, училището и обществото, така че дигиталните технологии да служат на човека, а не човекът да се превръща в зависим от тях.

Светлата страна на социалните мрежи

Социалните мрежи са инструмент. Както всеки инструмент, те могат да бъдат използвани както за разрушение, така и за съзидание. Разликата не е в самата технология, а в човека, който стои зад екрана, в неговата грамотност, критично мислене и способност да използва информацията разумно.

Никога в човешката история достъпът до знания не е бил толкова лесен. Само с няколко докосвания на екрана човек може да научи чужд език, да гледа лекции от водещи университети, да усвои нова професия, да следи научни открития или да намери решение на практически проблем. Информация, за която преди години бяха необходими часове в библиотеката, днес е достъпна за секунди. Социалните мрежи направиха знанието по-достъпно от всякога и дадоха възможност милиони хора да се самообразоват, независимо къде живеят и какви финансови възможности имат.

Тази достъпност обаче има смисъл само ако е съпроводена с умението да се различават достоверните източници от манипулацията. Огромното количество информация не означава автоматично повече знание. Напротив - то изисква критично мислене. Един грамотен човек може да използва социалните мрежи като прозорец към света, докато човек без необходимите умения лесно може да стане жертва на дезинформация, конспиративни теории или манипулативно съдържание.

Социалните мрежи промениха из основи и начина, по който общуваме. Днес разговорът с човек от другия край на света е толкова лесен, колкото разговорът със съседа. Семейства, разделени от хиляди километри, могат ежедневно да се виждат и чуват чрез видеоразговори, а приятелства и професионални контакти се поддържат независимо от разстоянията. В свят, в който мобилността става все по-голяма, тази възможност има огромна стойност.

Още по-голямо значение имат социалните мрежи за развитието на бизнеса. Малките семейни фирми, местните производители и младите предприемачи получиха възможност да достигнат до аудитория, която преди беше достъпна само за големите компании с милионни рекламни бюджети.

Те дават възможност и за изграждане на личен авторитет. Лекари, преподаватели, учени, журналисти, инженери и други специалисти могат да споделят знанията си с хиляди хора, да развиват професионалната си репутация и да се превърнат в надежден източник на информация в своята област. Това позволява качественото съдържание да достига до много по-широка аудитория, отколкото би било възможно чрез традиционните медии.

Друго голямо предимство е създаването на общности. Хора със сходни интереси могат да обменят идеи, знания и опит, независимо дали се интересуват от медицина, история, програмиране, предприемачество, фотография или доброволчество. Социалните мрежи премахнаха географските граници и позволиха сътрудничество между хора, които никога не биха имали възможност да се срещнат лично.

Не бива да се подценява и ролята на социалните мрежи при организирането на обществени каузи. Благотворителни кампании, доброволчески инициативи, акции за кръводаряване, помощ при природни бедствия или събиране на средства за лечение често достигат до десетки или стотици хиляди хора именно благодарение на социалните мрежи.

Социалните мрежи се превърнаха и в един от най-бързите източници на новини. При бедствия, извънредни ситуации или важни обществени събития информацията достига до милиони хора почти мигновено. Това дава възможност гражданите да бъдат по-добре информирани и да реагират своевременно.

Интересен пример за възможностите на социалните мрежи е Китай, където местната версия на TikTok - Douyin - предлага значително количество образователно съдържание. На платформата се популяризират кратки уроци по математика, физика, химия, история, чужди езици, технологии и други науки. Това показва, че една и съща технология може да се използва по съвсем различен начин. Докато едни потребители прекарват часове в безцелно превъртане на развлекателно съдържание, други използват същите платформи, за да придобиват знания, професионални умения и нови компетентности.

Именно тук се крие най-важният извод. Социалните мрежи не възпитават сами по себе си, нито могат автоматично да направят човека по-умен или по-неграмотен. Те усилват начина, по който ги използваме. Ако служат за образование, развитие, общуване и обмен на знания, те могат да бъдат едно от най-полезните изобретения на съвременния свят. Ако обаче се използват без мярка, без критично мислене и без ясна цел, лесно могат да се превърнат в източник на загубено време, манипулация и зависимост.

Какво показва статистиката?

Проучване на "Евробарометър", представено от Европейската комисия, показва, че повечето български родители изразяват притеснение, че децата им прекарват твърде много време пред екраните на електронни устройства и в социалните мрежи.

45% от анкетираните в България определят влиянието на екраните като негативно, а 13% го оценяват като много лошо. 37% от анкетираните свързват социалните мрежи с негативни последици, а 9% ги определят като силно вредни. Тези оценки са сходни с тенденциите в останалите страни от ЕС.

Общо 82% от българските родители (срещу 72% средно за ЕС) се тревожат, че онлайн средата може да изложи децата на неподходящо съдържание. 72% (54% в ЕС) изразяват опасения, свързани със съня на подрастващите. Най-често посочваните промени в поведението на децата включват умора и затруднения в концентрацията. Контактът с непознати хора също е сред основните притеснения за родителите.

56% от българските родители смятат, че съществуващите правила трябва да бъдат стриктно прилагани с цел защита на психичното здраве на децата (47% в ЕС), докато 44% подкрепят въвеждането на допълнителни ограничения (54% в ЕС).

"210 милиона души по света страдат от пристрастяване към социалните мрежи или интернет. В Европа използването на социални мрежи се е увеличило с 23% през петте години до 2019 година. Някои деца и възрастни дори прекарват до девет часа на ден в социалните медии. 71% от младите хора спят до смартфоните си, а 10% гледат телефона си повече от десет пъти на нощ. Доказано е също, че тийнейджърите, които прекарват повече от пет часа на ден на смартфоните си, са два пъти по-склонни да развият депресивни симптоми. Така че можем да видим как младите хора са по-специално уязвими в лицето на социалните медии." Това се посочва в доклад на Европейския парламент на тема "Проблемът със зависимостта от социалните мрежи сред младите хора".

Международни организации като Световната здравна организация (СЗО), UNICEF и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчитат тревожна тенденция към увеличаване на проблемната употреба на социалните мрежи сред подрастващите.

Най-мащабното европейско изследване по темата - Health Behaviour in School-aged Children (HBSC), проведено под егидата на СЗО сред близо 280 000 ученици на възраст 11, 13 и 15 години от 44 държави, показва, че 11% от подрастващите вече проявяват признаци на проблемна употреба на социалните мрежи. Това представлява значително увеличение спрямо 2018 г., когато делът е бил 7%. Особено тревожен е фактът, че момичетата са по-засегнати (13%) в сравнение с момчетата (9%).

Според експертите "проблемна употреба" не означава просто прекарване на повече време онлайн. Тя се характеризира с поведение, наподобяващо зависимост - невъзможност за контрол върху времето, прекарано в социалните мрежи, пренебрегване на други дейности, конфликти със семейството и чувство на тревожност при липса на достъп до интернет. Именно затова СЗО определя тези прояви като "симптоми, подобни на зависимост", а не като официална медицинска диагноза.

Изследванията показват и силна връзка между прекомерната употреба на социалните мрежи и психичното здраве. Световната здравна организация посочва, че един на всеки седем младежи между 10 и 19 години страда от психично разстройство, като тревожността и депресията са сред най-често срещаните проблеми в тази възраст.

Експертите от ОИСР също предупреждават, че колкото повече време подрастващите прекарват пред екрана, толкова по-често се наблюдават нарушения на съня, повишени нива на тревожност, депресивни симптоми и затруднения в концентрацията. Особено рискова е употребата на телефон непосредствено преди сън, която води до по-късно заспиване, по-лошо качество на съня и по-кратка продължителност на почивката. Недостатъчният сън от своя страна се свързва с по-ниска успеваемост в училище и по-висок риск от психични проблеми.

Учените обръщат внимание и на ролята на допаминовата система. Въпреки че терминът "допаминова зависимост" не е официална медицинска диагноза, социалните мрежи използват механизми на непредвидими награди - известия, харесвания, коментари и безкрайно превъртане на съдържание. Те активират мозъчната система за възнаграждение, което при някои потребители може да доведе до компулсивно поведение и затруднен самоконтрол.

В същото време международните организации подчертават, че социалните мрежи сами по себе си не са непременно вредни. UNICEF отбелязва, че умерената употреба може да има положителни ефекти, като улесняване на комуникацията, поддържане на приятелства и достъп до образователни ресурси. Рискът възниква тогава, когато онлайн активността започне да измества съня, физическата активност, ученето и личните контакти.

Във всеки случай може да се говори, да се каже и покаже още много по темата. Тепърва предстои развитие относно ограниченията до достъпа на социални мрежи и, от друга страна, тяхното развитие и все по-широко навлизане в нашия живот и ежедневие.

Безспорно социалните мрежи са възможност както за личностно, така и за професионално развитие. Те не само улесняват голяма част от живота ни, но и вече са неделима част от него. Но дали цената на съзнанието, мисълта и развитието си струва? Дали опасността, зависимостта и здравето не са по-важни от прекарването на часове наред, взирайки се в телефона?

Най-важната инвестиция не е в създаването на нови платформи, а в изграждането на дигитално грамотни, мислещи и отговорни хора, които могат да превърнат социалните мрежи в средство за знание, развитие и обществена полза, а не в самоцел за затъпяване.

Тук не става въпрос за война с технологиите, а за нормално израстване и създаване на мислене и ценностна система в подрастващите поколения. Тук става въпрос за бъдещето на света и това в каква среда искаме да живеем ние и какво искаме да оставим на децата си.