Джонатан Ангелов – българинът от Северозапада, който преминава през домове за деца във Франция, продава вестници по улиците на Париж и стига до света на големия бизнес разказа пред БТВ и БНР за своята книга „Нищо за губене“.

"Богатството не ме промени, бях най-щастлив като млад, когато нямах пари. Хубави са парите за неща, които мечтаеш, купих си хубави коли, къщи, но дали това те прави щастлив", попита в интервю пред БНР технологичният милионер Джонатан Ангелов.

"Щастлив съм да си пия вода, да ям евтини неща. Не съм се променил, приятелите ми са същите", казва бизнесменът.

Джонатан Ангелов е с майка емигрантка от България – с. Попица, баща неизвестен. Като дете преминава през трудности и несгоди, през приемни семейства и социални институции.

"Много хора си мислеха, как едно момче, което нямаше нищо, може да направи толкова много. Аз съм направил всичко в моя живот. Исках да направя моята история нещо силно. Не съм от децата с много късмет. Но, ако наистина вярваш в себе си и искаш да си различен, ще успееш", споделя Джонатан Ангелов за живота и книгата си "Нищо за губене", представена на "Книгомания 2026".

Като студент Джонатан разбира, че има право на студентски заем. Има 10 000 евро, а банката му дава 20 000 евро. Той купува една стая, около 6 кв. м, в Париж и я дава под наем за 500 евро. После отива в други банки и така купува около 10 имота.

"Всеки месец имах около 5 - 6000 евро. Всичко стана с много работа, инвестирах интелигентно в имоти. Сега купувам сгради, хотели в Париж и може би един ден ще дойда и в България", казва милионерът.

В джоба си той винаги носи ключ, защото "цял живот не съм имал ключ до 18-годишна възраст, защото в приемни семейства и домове нямаш ключ, звънкаш на врата и ти отварят":

"Когато на 19 години си взех личен дом, си сложих ключа в джоба. 30 години не съм загубил ключ. За мен е важно да има дом", каза Джонатан.

Сега за Джонатан Ангелов работят около 850 души в офисите му в Лондон, Ню Йорк, Сидни, Германия, Сан Франциско.

Джонатан разказва за силната си връзка с България и въпреки че е роден в Париж, пак казва, че е българин:

"До 15-годишна връзка всяко лято ходех в България, на почивка, във ваканция. Имам най-добрите спомени - първата целувка с момиче, първия купон, първа любов. България за мен си е моята държава. България си ми е дом и когато си идвам този език ми помни майка ми, дядо ми и цялото семейство. Сега нямам майка – почина, нямам брат и сестра, нямам баща. Имам роднини в Попица, Правец, София", споделя Джонатан Ангелов..

По думите на Ангелов премиерата е преминала при огромен интерес.

„Аз се уплаших. Беше лавина от емоции. Да, аз не очаквах толкова много хора. Нямаше достъпно място в залата. Имаше хора навсякъде. Хора дойдоха от Попица. Аз не знаех, че ще дойдат. Изненади имах“, разказаха те.

Попица е селото, където Ангелов прекарва летата си като дете и което е част от историята, разказана в книгата. „Имам страхотни спомени там. Страхотни приятели. Имахме луд живот. Деца, бездомни почти, по цял ден по реки, по водопади“, каза Ангелов.

Той разказа, че негови приятели от Попица са разбрали за събитието и са решили да дойдат, без той да очаква това.

„Излизаме и отвън има агитка с бири. И се появява една млада жена. И Джонатан се обръща към мен и казва: „Това е тя с 5-те лева““, разказа журналистката.

Става дума за история от детството на Ангелов, включена както във филма, така и в книгата. Когато е на 12 години, по-голямо момиче искало да се целува с него, а той поискал 5 лева.

„Мен ме беше страх да целувам едно момиче по-голямо от мен. Много красива беше“, спомни си той. Оказало се, че след 30 години жената е дошла на премиерата. „Тя дойде. 30 години минаха. Тя чула за мен и дойде“, каза Ангелов.