"Първо трябва да бъде избран нов състав на ВСС, който да избере нов главен прокурор и нови ръководители на ключовите прокуратури, от които ще зависи процесът", заявява бившият служебен министър на правосъдието
"Премиерът Радев каза в края на миналата седмица, че криминалните мрежи на Еврото и Нотариуса трябва да бъдат разплетени, а през годините досега нищо не е направено. Нищо не е направено институционално. Иначе е много. Неправителственият сектор и разследващата журналистика с почти нулеви ресурси бяха тези, които разкриха съществуването на мрежите и събраха много информация за тях. Как да бъдат разплетени институционално? Така че да стане ясно по някакъв изискуем стандарт на доказване, постигнат по регламентирана от държавната власт процедура със съответните гаранции за защита на правата на засегнатите и обществения интерес, кои са хората от държавното управление и особено правосъдието, които са колаборирали с въпросните престъпни структури и системата поне да може да се освободи от тях".
Това заявява в позиция във Фейсбук бившият служебен министър на правосъдието Андрей Янкулов. Споре него "нормалният ред би включвал реализиране на наказателна и/или дисциплинарна отговорност".
"За да бъде реализирана наказателна отговорност, това минава през качествено проведено разследване, обвинения, съдебен процес и присъди. Първите два етапа от този дълъг и трънлив път са поставени под пълния и неоспорен от никого контрол на една-единствена държавна институция - Прокуратурата на Република България. Тя ръководи разследването и осъществява държавен монопол върху обвинението, упражнявайки неконтролирана и небалансирана власт върху тях нехарактерни за една демократична държава. Без сериозно и внимателно реорганизиране на досъдебната фаза на наказателния процес, в това число с поредна конституционна ревизия, това не може да се промени. Политическа воля и визия за такова реорганизиране няма, то не е задавано на концептуално ниво от нито една политическа сила".
Янкулов е категоричен, че "наказателният ред" ще остане непокътнат, което означава, че от прокуратурата ще продължава да зависи несъразмерно много.
"Досега прокуратурата е доказала с действията си, че не може да се справи с тези казуси. И нямаше и как да се справи, след като върховете ѝ се оказаха набъркани в тях. Доказателства за горното има безчет, но достатъчно е само да си припомним, че през 2020 г. главният прокурор Гешев осмиваше разкритията за "Осемте джуджета", а впоследствие с наследника му Сарафов взаимно публично се упрекваха кой е по-свързан със случая. Така че без сериозна промяна по върховете на прокуратурата нищо по този "наказателен ред" не може дори да тръгне. Оставете етапите с процесите и присъдите, където се отварят още куп проблеми, които просто няма смисъл да бъдат детайлно разглеждани към момента, защото и без това няма да се стигне дотам. Такава промяна преди втората половина на 2027 г. обективно не може да се очаква да настъпи, чисто технологично няма как да се случи. Защото първо трябва да бъде избран нов състав на ВСС, който да избере нов главен прокурор и нови ръководители на ключовите прокуратури, от които ще зависи процесът. 2027 г. е седем и шест години след разкриване на мрежите респективно на Еврото и Нотариуса. Това е много изминало време от факта на престъплението, за да бъде успешно провеждането на едно наказателно разследване, дори и да няма да бъде изтекла давността за наказателно преследване. Още повече че за времето досега обективното изясняване на фактите е на практика саботирано от системата на наказателно правосъдие. "Наказателният" ред е практически невъзможен. Не по-различно стоят нещата с "дисциплинарния" ред. Напоследък се дава като пример как системата се била "очистила" чрез средствата на дисциплинарните производства след "подобен лобистки" скандал с Красьо Черничкия преди години. Доколкото се е "очистила" особено успешно, е само по себе си също вероятно спорно, но че тогава се понесе някаква отговорност от замесени лица, е факт. Само че настоящите мрежи, които трябва да бъдат разплитани, първо, са много по-сериозни криминални структури от "лобирането на бели покривки", и второ, по времето на Красьо Черничкия самата съдебна система имаше повече срам и чувство за мярка, следователно някаква възможност за самостоятелен имунен отговор по този ред, а за времето оттогава развитието ѝ по това направление е категорично негативно".
Янкулов заявява още, че пред реализирането на дисциплинарна отговорност има още един блокиращ фактор, който е от съществено значение и за наказателната, но тук се явява незаобиколим - изминалото време.
"Давността е много по-кратка от наказателната - най-общо, шест месеца от публичното оповестяване на данните за твърдяното нарушение, но не по-късно от пет години от извършването му. Т.е. към 2027 г., когато практически най-рано би могъл да започне да работи новият състав на ВСС, който би имало смисъл да се занимава с подобни дисциплинарни производства (виждаме този как действа по въпроса), вече би могъл да разглежда дисциплинарни нарушения, който са извършени не по-рано от 2022 г. Т.е. след разкриването на въпросните две мрежи и преустановяване на съществуването им. Следователно този ред обективно въобще не може да бъде използван без някаква сериозна извънредна мярка под формата на минимум законодателно преуреждане на дисциплинарната давност с обратно действие към заварени случаи. Ако притежаващата абсолютно парламентарно мнозинство политическа сила наистина има намерението да разплита тези казуси, давайки си сметка за значимостта им, трябва да е наясно, че за постигането на тази цел няма да бъде достатъчна смяната на ВСС, който да избере нов главен прокурор. Защото това са дадените досега заявки. Да, те могат да променят в някаква степен правосъдието, но няма да постигнат голямата цел. За нея ще трябва нещо различно".
