Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пристига в Кипър на 27 юли
На 20 юли Република Кипър отбеляза 52-ата годишнина от турската военна инвазия през 1974 г. – събитие, което доведе до фактическото разделение на острова и остава една от най-дълго неразрешените кризи в международните отношения.
Тази годишнина от инвазията обаче съвпада с подновени дипломатически усилия на ООН за възобновяване на преговорния процес за разрешаване на проблема.
Както всяка година, точно в 5:30 ч. сутринта – часът, в който започва военната операция – на територията на Република Кипър прозвучаха въздушни сирени в памет на жертвите и изчезналите безследно.
Междувременно докато в Република Кипър годишнината се отбелязва с възпоменания за загиналите и изчезналите по време на събитията от 1974 г., в северната част на острова се провеждат официални церемонии и военни прояви.
Турската армия започна операцията на 20 юли 1974 г., а след около месец бойни действия успя да установи контрол върху приблизително 37% от територията на острова. По време на инвазията са загивали около 3000 души, предимно цивилни, а съдбата на 1619 души остава неизвестна и до днес. Конфликтът принуждава около 170 000 кипърски гърци и близо 50 000 кипърски турци да напуснат домовете си.
И днес турски военни части продължават да контролират северната част на острова, което превръща Република Кипър в единствената държава – членка на Европейския съюз, част от чиято територия се намира под чужда военна окупация. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република (СКТР) е призната единствено от Турция.
По повод годишнината президентството на Република Кипър посочи, че „Турция продължава незаконно да окупира 37% от страната, увековечавайки едно от най-тежките престъпления в следвоенната история на Европа“.
В изявлението бе посочено още, че в продължение на повече от пет десетилетия "Анкара отказва да даде отговор за съдбата на изчезналите лица, насърчава незаконното заселване в окупираните територии, унищожава религиозното и културното наследство на острова и лишава всички кипърци от правото да живеят свободно в общата си родина".
Турският президент Реджеп Ердоган пък заяви, че Анкара ще продължи да подкрепя кипърските турци. Държавният глава отдаде почит на загиналите турски военнослужещи и поздрави кипърските турци по случай отбелязвания от тях Ден на мира и свободата.
Междувременно в началото на месеца бе съобщено, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ще посети Кипър между 27 и 29 юли – първото посещение на генерален секретар на организацията на острова от 16 години насам. Основната цел на визитата е да бъде даден нов политически импулс на преговорите, които са в застой след провала на конференцията в Кран-Монтана през 2017 г.
Посещението е резултат от нова инициатива на ООН, започнала след неформалната разширена среща за Кипър, проведена в Женева през март. През последните месеци специалният пратеник на генералния секретар Мария Анхела Олгин проведе поредица от консултации в Кипър, Гърция, Турция, Великобритания и Брюксел, за да оцени дали съществуват политически условия за възобновяване на съществените преговори.
По време на посещението си Гутериш ще се срещне с президента на Република Кипър Никос Христодулидис и с лидера на кипърските турци Туфан Ерхюрман. На 29 юли е предвидена и тристранна среща между двамата лидери и генералния секретар в резиденцията на специалния представител на ООН в буферната зона.
Анализатори отново поставят въпроса дали новият опит за възобновяване на преговорите може да доведе до някакъв резултат.
Настоящата инициатива е поредният опит на ООН. През 2010 г. генералният секретар Бан Ки-мун се опита да даде нов тласък на преговорите между президента Димитрис Христофиас и лидера на кипърските турци Мехмет Али Талят. Въпреки първоначалния оптимизъм, процесът бързо загуби инерция след изборната загуба на Талят.
Най-мащабният дипломатически опит остава инициативата на Кофи Анан между 2002 и 2004 г. Тогава бе изготвен т.нар. План „Анан“, предвиждащ обединението на острова в рамките на двузонална и двуобщностна федерация. На проведените през април 2004 г. едновременни референдуми планът беше одобрен от повечето кипърски турци, но отхвърлен от 75,8% от кипърските гърци.
По информация на в. „Индипендънт“ ООН разглежда възможността за нова рамка за уреждане на конфликта. Обсъжда се запазването на модел за двузонална, двуобщностна федерация, но с много по-широки правомощия за двете съставни части и значително ограничени компетенции на федералното правителство.
В замяна кипърска турска страна би следвало да приеме определени териториални корекции, включително връщането на района Вароша (някога луксозен средиземноморски курорт в Кипър, превърнат в „град-призрак“ след турската инвазия през 1974 г. - бел. авт.) и град Морфу (Гюзелюрт на турски). В публикацията се посочва още, че се обсъждат нови гаранции за сигурността, при които гръцки и турски военни контингенти могат да останат на острова под командването на НАТО.
Основното противоречие на остров Кипър е между позицията на Република Кипър, настояваща за федерално решение в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, и подкрепяната от Турция концепция за окончателно решение чрез съществуването на две отделни държави.
Предстоящите разговори на Гутериш ще покажат дали след повече от половин век разделение се открива реална възможност за възобновяване на политическия диалог или кипърският въпрос ще остане поредният замразен конфликт в Европа.
