Причината за промяната в оценката се крие в начина, по който учените анализират следите от геоложкото минало на планетата
Меркурий вероятно е загубил повече от размерите си през милиардите години след формирането си, отколкото показват досегашните оценки. Според ново изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, свиването на планетата може да е било с между 10 и 30 процента по-голямо от изчисляваното досега.
Причината за промяната в оценката се крие в начина, по който учените анализират следите от геоложкото минало на планетата. Повърхността на Меркурий е покрита с огромен брой кратери и отлагания от сблъсъци с астероиди и комети. Тези процеси са заличили или прикрили част от структурите, образувани в резултат на постепенното охлаждане и свиване на вътрешността му.
Меркурий се е формирал преди около 4,5 милиарда години. С охлаждането на вътрешността му планетата постепенно е започнала да се свива, а кората ѝ се е деформирала. Така са се появили характерни структури като дълги хребети и стръмни скални откоси. Някои от тях са високи над километър и се простират на стотици километри.
Именно тези образувания са сред основните ориентири, използвани от учените при изчисляването на свиването на Меркурий. Изследователски екип, ръководен от планетарния учен Гаку Нишияма, е анализирал данни от мисията MESSENGER на НАСА. Учените са изследвали връзката между видимите геоложки структури и грапавината на повърхността.
Резултатите показват, че в по-грубите райони, които са били силно засегнати от метеоритни удари, подобни структури се откриват по-рядко. Според изследователите това вероятно означава, че част от тях са били скрити или погребани от материал, изхвърлен при по-късни сблъсъци.
След като са отчели този ефект, учените изчисляват, че радиусът на Меркурий може да се е свил с около 11,6 километра. Предишни оценки са показвали по-малка стойност на свиването.
Откритието е важно не само за определянето на размера на планетата. Степента на свиване може да даде информация за процесите, протичали дълбоко под нейната повърхност. Меркурий е втората най-плътна планета в Слънчевата система след Земята, което до голяма степен се дължи на необичайно голямото му метално ядро.
Според Гаку Нишияма по-голямото свиване може да е свързано с по-голямо метално ядро, по-малко количество леки елементи като силиций или по-висока начална температура на планетата.
Учените очакват допълнителни отговори от мисията BepiColombo на Европейската космическа агенция и Японската агенция за аерокосмически изследвания. Космическият апарат ще извърши подробни наблюдения на Меркурий и ще събере данни за неговата топография, гравитация, състав и вътрешна структура.
Тези измервания могат да помогнат да се определи по-точно колко се е свил Меркурий през последните милиарди години. Те ще дадат възможност на учените и да проверят по-добре моделите за формирането и развитието на планетата.
