Според медийни публикации компании като Disney, Meta, JPMorgan и KPMG са използвали вътрешни системи за проследяване на начина, по който служителите използват различни AI инструменти
За Дънкан Тревитик владеенето на изкуствения интелект вече е част от професионалното му развитие. Колкото по-ефективно използва AI, за да изпълнява задачите си, толкова по-добри са шансовете му за годишен бонус. На пръв поглед това изглежда като логичен стимул. Тревитик обаче вижда и другата страна – ако технологиите му позволяват да върши същата работа за значително по-малко време, той не получава нито повече свободни дни, нито пропорционално по-високо възнаграждение, пише BBC.
„Неудобното тълкуване е, че служителите се оценяват по това колко ефективно могат да участват в собственото си съкращение“, казва 34-годишният Тревитик пред BBC. Той работи в областта на маркетинга за компания, свързана с данни за обучение на изкуствен интелект.
По думите му, ако с помощта на AI успее да свърши работа за два дни, която преди му е отнемала цяла седмица, това не означава, че получава два допълнителни дни почивка или значително увеличение на заплатата. Постигнатата производителност просто се превръща в новото очакване.
„В краткосрочен план това може да ми помогне да бъда повишен. В дългосрочен план помогнах да докажа каква голяма част от работата ми вече не ме изисква“, казва той.
Тревитик описва ролята си по нов начин – като мениджър, който освен хора управлява и AI агенти и автоматизирани процеси.
AI уменията се превръщат в критерий за кариера
Този подход постепенно се разпространява и в големи компании. Способността на служителите да работят с изкуствен интелект все по-често се разглежда при решенията за бонуси, повишения и професионално развитие.
Главният изпълнителен директор на Accenture Джули Суийт заяви през март в подкаста Rapid Response, че AI вече е част от начина, по който компанията работи, и че служителите, които искат да бъдат повишавани, трябва да усвояват тези практики.
Според медийни публикации компании като Disney, Meta, JPMorgan и KPMG са използвали вътрешни системи за проследяване на начина, по който служителите използват различни AI инструменти. В Coinbase пък инженери са били уволнени, след като не са завършили изискано от ръководството обучение по изкуствен интелект.
Зад този натиск стои и желанието на компаниите най-сетне да видят реална възвръщаемост от инвестициите си в AI. Според цитирано в материала на BBC изследване на McKinsey 94% от компаниите все още не са постигнали значителна стойност от внедряването на изкуствен интелект.
За служителите натискът е допълнително засилен от несигурния пазар на труда. Във Великобритания броят на свободните работни места е достигнал петгодишно дъно. В същото време проучване на агенцията за подбор Gi Group показва, че мнозинството от анкетираните търсещи работа не биха се отказали от кандидатстване във фирма само защото тя използва владеенето на AI като част от оценката на представянето.
„Двустепенна работна сила“
Промяната вече се усеща и на управленско ниво. Памела, висш ръководител в голяма консултантска компания в САЩ, разказва пред BBC, че макар официално да няма изискване служителите задължително да използват AI, на практика отношението към технологията влияе върху това кой получава признание и възможности за развитие.
„Земята се променя под краката ни. Трябва да демонстрирате плавност и флуидност с изкуствения интелект като едно от ключовите си постижения“, казва тя.
Според нея това постепенно създава разлика между хора с еднакви длъжности и сходен професионален опит, но с различна способност да използват AI.
„Имате една и съща длъжност, един и същ стаж, но различна ценност въз основа на това дали някой третира изкуствения интелект като заплаха или като инструмент“, казва Памела.
Тя предупреждава, че опитът вече може да бъде поставен на второ място след технологичните умения. Човек с 15 или 20 години професионален стаж, който не използва добре AI, може да бъде пренебрегнат за сметка на по-млад служител с по-малък опит, но с по-добри умения в работата с новите инструменти.
Когато продуктивността се превърне в задължение
Според специалисти обаче превръщането на използването на AI в официален показател за представянето може да има обратен ефект.
Камила Милър, изследовател в областта на приложния изкуствен интелект и преподавател в Henley Business School, предупреждава, че служителите могат да започнат да използват технологията формално, само за да изпълнят поставен показател.
„Направете използването на изкуствен интелект KPI и хората ще регистрират взаимодействията си, за да постигнат показателя“, казва Милър. Според нея така компаниите рискуват да измерват единствено честотата на използване на технологията, вместо качеството на решенията, професионалната преценка и реалната продуктивност.
„Не си направил хората по-умели – направил си ги по-послушни“, обобщава тя.
Някои компании вече започват да преразглеждат подобен подход. Главният изпълнителен директор на Duolingo Луис фон Ан заяви през април, че компанията вече не включва използването на AI в оценките на представянето. Причината била, че служителите започнали да се питат дали ръководството не очаква от тях да използват изкуствения интелект просто заради самата технология.
Подобен пример идва и от Amazon. Според Financial Times компанията е прекратила вътрешна класация, проследяваща използването на AI от служителите, след като системата е стимулирала някои от тях да извършват ненужни задачи само за да подобрят позицията си.
Кой печели от по-високата производителност?
Зад спора за AI на работното място стои един по-голям въпрос: кой трябва да получи ползата от повишената производителност – компанията или служителят?
Адвокатът по трудово право Тина Чандър посочва, че работодателите имат значителна свобода да променят очакванията към служителите, но това не означава, че въпросът за справедливото възнаграждение изчезва.
„Ако служителят ефективно върши повече, защото изкуственият интелект го е направил по-ефективен, трябва ли да бъде възнаграден по различен начин? Или той на практика се самосъкращава, като по този начин действа като възпиращ фактор за продуктивност?“, пита тя.
Според HR консултанта Тина Рахман компаниите също така не са достатъчно ясни в обяснението защо искат служителите да използват AI и каква е крайната цел. А липсата на прозрачност създава недоверие.
За Памела проблемът е именно в това противоречие. От служителите се очаква да използват новите технологии и да бъдат по-продуктивни, но същевременно ръководството не поема ясна позиция как това ще промени работните им места.
Тревитик вече се опитва да се подготви за тази промяна. Освен основната си работа той развива и странични проекти, които според него могат да му дадат по-голяма независимост в бъдеще.
„Ако изкуственият интелект може да върши работа по-добре от вас, има смисъл бизнесът да ви замени. Така работи капиталистическият модел“, казва той.
Според него истинското предизвикателство не е просто да се научиш да използваш AI, а да намериш място в икономика, в която самата технология постепенно променя стойността на човешкия труд.
