„Искаме новият ни робот да прилича на човек. Надяваме се, че ще може да мисли самостоятелно. Нуждаем се от такива роботи, защото може би след 10 години в Китай няма да достига работна сила“, казва Пан
„Светът се променя буквално, докато спя“, споделя 28-годишният Чън Тяню, за когото тези думи не са просто метафора. Младият специалист преподава изкуствен интелект и роботика, като непрекъснато следи технологичния прогрес и прекарва свободното си време в модернизиращи се фабрики, за да даде на студентите си най-адекватните и практически знания за автоматизираното производство.
В неговата лекционна зала около три0 младежи се обучават в реална среда. Докато един от тях програмира индустриален робот за прецизно преместване на детайли, други в дъното на залата проектират специализирани роботизирани медицински инструменти. Чън е пределно директен в посланието си към тях: „Ако светът на роботите и изкуствения интелект няма нужда от вас, ще останете сред онези, които са изтласкани встрани“.
Този стремеж към иновации е част от мащабния държавен план на Си Дзинпин, който цели да превърне Китай в световен технологичен лидер в директна надпревара със САЩ, инвестирайки в тази стратегия колосалните 20 милиарда долара.
Ярък пример за тази амбиция е Техническият институт в Ханджоу, където се подготвя следващата вълна от висококвалифицирани кадри. Разположен в покрайнините на Ханджоу – някогашна имперска столица, а днес футуристичен глобален мегаполис – университетът е създаден с мисията да кове бъдещия инженерен елит на страната.
Към днешна дата в китайската индустрия оперират над два милиона робота, което е абсолютен рекорд в световен мащаб, а темповете им на внедряване остават невиждани. Тази вълна вече трансформира международните пазари, тъй като Пекин се превърна в основен експортьор на автоматизация, произвеждайки повече от половината индустриални роботи на планетата.
Въпреки икономическия триумф, пред страната остават сериозни въпросителни. Все още не е ясно как тази агресивна модернизация ще се отрази на вътрешния пазар на труда и работната сила в Китай. Същевременно реалната икономическа и социална цена на този преход остава трудна за прогнозиране поради строгия контрол върху информацията в азиатската държава.
Китайската индустриална революция поставя под сериозна въпросителна бъдещата заетост на местните работници, докато целият свят следи този мащабен преход под лупа. Напредъкът е видим навсякъде – слънчеви електроцентрали покриват огромни площи, електромобилите превърнаха пиковите часове в градовете в необичайно тихи, а съвременните машини вече развиват скорост, надвишаваща постиженията на легендарния спринтьор Юсейн Болт. Като илюстрация на този скок, в страната наскоро се проведоха вторите Световни игри на хуманоидните роботи, където антропоморфни машини се състезаваха в бягане, маршируване и дори боксови мачове.
Паралелно с това в заводите и учебните центрове се разгръща друга, далеч по-незабележима, но фундаментална трансформация. Журналистическо разследване на Би Би Си показва промишлени роботи, които нямат нищо общо с хуманоидния дизайн и шоубизнеса. Тези машини заваряват, боядисват, пренасят товари и сглобяват компоненти, работейки денонощно, без нужда от почивка или социални пакети, като някои от тях са програмирани сами да сглобяват следващото поколение роботи. Инспекцията в специализираните академии разкрива как хората се обучават за съвместна дейност с машините – практически пример за концепцията, която Си Дзинпин определя като „новите производителни сили“ на Китай.
В производствена база в южния мегаполис Чънду старото и новото време съжителстват на метри едно от друго. Около 30 монтажници на средна възраст сглобяват на конвейер основния продукт на компанията CRP Technology – специализирана роботизирана ръка за индустриални цели. В същата зала екип от четирима млади инженери работи върху софтуерния код на нов, елегантен прототип, предназначен да автоматизира производството на бъдещи роботи.
Един от изследователите, 31-годишният Пан Кай от отдела за научноизследователска и развойна дейност, споделя, че за момента моделът все още е в начален етап и извършва единствено елементарни операции като сканиране на QR кодове. С оптимистична усмивка той прогнозира: „Може би след шест месеца ще може да изпълнява и друга задача“.
За девет години на пазара CRP Technology, в която днес работят около 300 служители, се е специализирала в създаването на роботизирани манипулатори за автомобилостроенето, електрониката и производството на вятърни турбини. От фирмата изчисляват, че една такава автоматизирана ръка може да поеме над 90% от рутинните и повтарящи се процеси в даден завод, което кара самите инженери да си задават въпроса дали в близко бъдеще роботите няма напълно да изместят човешкия фактор от техния собствен сектор.
„Искаме новият ни робот да прилича на човек. Надяваме се, че ще може да мисли самостоятелно. Нуждаем се от такива роботи, защото може би след 10 години в Китай няма да достига работна сила“, казва Пан.
Свиването на населението и застаряването на работната сила са още една причина Пекин да бърза с автоматизацията на заводите. По официални оценки до 2035 г. повече от една трета от населението на Китай ще бъде на възраст над 60 години. Според някои прогнози през следващото десетилетие страната ще загуби близо 60 милиона души, което е почти колкото населението на Франция.
Китай се надява автоматизацията да компенсира очертаващия се недостиг на работна сила, преди той да започне да оказва влияние върху и без това вялата икономика. Ключовият въпрос обаче е с каква скорост ще се случи това. В промишления сектор все още работят около 120 милиона души. Ако Китай действа прекалено бързо, това може да доведе до загуба на работни места, а за милиони хора, които получават заплатите си от заводите, последиците ще бъдат катастрофални.
„На теория машините могат да работят 24 часа в денонощието, което, разбира се, е предимство пред хората. Но те се нуждаят от техническа поддръжка. За нея всеки ден трябва да се отделя време, а самата производствена линия също трябва да бъде проверявана и ремонтирана всеки месец“, казва Цао Ли, вицепрезидент на производителя на електромобили Leapmotor от Ханджоу.
Достъпните и технологично напреднали автомобили на компанията стават все по-популярни в Европа и Великобритания. На всеки етап от производствения процес участват роботи, но колкото по-близо е линията до края, толкова повече човешки работници са необходими. В компанията работят над 25 000 души, като няколкостотин от тях извършват финалните проверки на новите блестящи автомобили.
Ще настъпи ли денят, когато те вече няма да бъдат необходими?
„Напълно възможно е. И това може да се случи доста бързо. В цеховете достигнахме почти 100% автоматизация, включително при щамповането, заваряването и боядисването“, казва Цао.
Китай има едно голямо предимство пред САЩ: огромната си производствена база. Двигатели, батерии, електроника, зъбни колела, сензори, всичко необходимо за изграждането на робот е на разположение.
„Китай има и идея. Има план. Знае къде иска да бъде след пет години. Планът се разработва на най-високо ниво, но след това се разпределя между регионите и общините“, казва д-р Сюзън Билер, генерален секретар на Международната федерация по роботика. „Ако решите да изградите робот в Шънджън, там вече има цяла екосистема. За да намерите необходимите компоненти, са ви нужни по-малко от час. В Европа това може да отнеме до седмица.“
В същото време тя признава, че Китай е силен в изграждането на „тялото“ на роботите, докато САЩ все още са начело в създаването на „мозъка“, включително разработването на изкуствен интелект.
Въпреки тежките санкции на САЩ върху вноса на най-съвременни чипове, китайски ИИ пионери като DeepSeek и Moonshot успешно пускат алгоритми, за които твърдят, че са на нивото на американските аналози. Използването на архитектури с отворен код помогна на Пекин да съкрати дистанцията много по-бързо от очакванията на анализаторите. Експертите вече прогнозират, че голямата битка няма да е за това кой има по-умен езиков модел, а кой първи ще вгради този изкуствен интелект в милиони фабрични машини.
За да подсигури този преход, държавата инвестира сериозно в млади таланти, като в Техническия институт в Ханджоу тийнейджъри започват специализирано обучение още на 15 години. Базата там поразява с размерите си – цял учебен блок е отделен за аерокосмическо инженерство, а в секретна зона учениците се обучават как Китай да запази монопола си в преработката на редкоземни метали – друг критичен коз в икономическата война с Вашингтон.
Този тип високотехнологично образование се превръща и в буфер срещу рекордната младежка безработица, заради която всеки пети млад китаец е без препитание. Младият лектор Чън споделя, че за неговите кадри има истински лов от страна на бизнеса: „Нашите студенти са търсени и компаниите дори могат предварително да резервират позиции за тях. Те изобщо не трябва да се тревожат за намирането на работа...“ Според него автоматизацията води до фундаментални структурни промени, които раждат новите златни ниши за заетост.
Всичко това обаче се случва на фона на дълбоки вътрешни трусове за страната – от имотната криза и огромния държавен дълг до опасно ниското вътрешно потребление. Все още няма категоричен отговор дали иновациите ще извадят икономиката от капана, нито как милионите застрашени от роботите фабрични работници виждат своето утре. Дали изкуственият интелект ще донесе масов просперитет, или просто ще остави хората без заплати, остава неясно. Самият преподавател Чън признава пред своите възпитаници, че никой няма кристална топка: „Технологиите се променят толкова бързо. Но не можем да си позволим да стоим на едно място. Трябва да продължим напред, за да видим на какво сме способни“.
