Пробата е взета от скалата „Водопадът Чеява“ в долината Неретва – район в кратера Йезеро, през който в далечното минало е преминавала река, вливаща се в езеро
Малка скална проба от Марс, с размерите на парче училищна тебешир, може да помогне на учените да отговорят на един от най-големите въпроси в науката: съществувал ли е някога живот извън Земята?
Пробата, наречена „Сапфирен каньон“, е събрана от марсохода на НАСА „Пърсивиърънс“ през юли 2024 г. Анализ, публикуван в научното списание Nature през септември 2025 г., установява наличието на потенциални биологични следи. Те биха могли да са свързани с древен живот, но засега няма достатъчно доказателства за подобно заключение.
Какво откриха учените в марсианската скала?
Пробата е взета от скалата „Водопадът Чеява“ в долината Неретва – район в кратера Йезеро, през който в далечното минало е преминавала река, вливаща се в езеро.
Тези места представляват особен интерес за учените, тъй като водата може да създаде условия за живот, а утайките да съхранят следи от биологични процеси в продължение на милиарди години.
Особено внимание привличат малките петънца в скалата. На Земята подобни структури понякога се образуват в резултат на дейността на микроорганизми, които разграждат органична материя в почвата или утайките.
Това сходство обаче не доказва, че на Марс е имало живот. Някои химични и геоложки процеси могат да създадат подобни структури и без участието на живи организми. Затова учените трябва да установят дали наблюдаваните характеристики имат биологичен или небиологичен произход.
Защо са необходими изследвания на Земята?
Марсоходът „Пърсивиърънс“ кацна в кратера Йезеро през февруари 2021 г. Основната му задача е да изследва древни среди, да анализира състава на скалите и да събира проби, които могат да съдържат следи от минал живот.
Инструментите на апарата позволяват предварителен анализ на минералите и химичния състав на скалите. За по-задълбочено изследване обаче са необходими лабораторни условия на Земята, където учените разполагат с много по-прецизни технологии.
Именно затова НАСА и Европейската космическа агенция разработиха програмата за връщане на марсиански проби. Първоначалният план предвиждаше материалите, събрани от марсохода, да бъдат транспортирани до Земята с помощта на няколко космически апарата.
Проектът обаче се сблъска с нарастващи разходи, технически затруднения и забавяния. Първоначалната му концепция беше отменена, а бъдещият подход за връщане на пробите остана предмет на преразглеждане. Така една от най-обещаващите находки в търсенето на извънземен живот все още не може да бъде подложена на всички необходими лабораторни анализи.
Китай също планира да донесе проби от Марс
Междувременно Китай подготвя мисията „Тянвън-3“, чиято цел е да събере и върне на Земята материал от Марс. Според обявените планове изстрелването е предвидено за 2028 г., а връщането на пробите – около 2031 г.
Мисията предвижда събиране на материал от повърхността, както и проби от по-голяма дълбочина. Те представляват интерес за учените, защото подземните слоеве са по-добре защитени от радиацията и суровите условия на марсианската повърхност.
Дори успешното изпълнение на китайския проект обаче няма автоматично да даде отговор за произхода на пробата „Сапфирен каньон“, тъй като материалите ще бъдат събрани от различни места на планетата.
Предишни находки също породиха надежди
Историята на изследванията на Марс показва колко трудно е да се докаже наличието на извънземен живот. През 1984 г. в Антарктида е открит марсианският метеорит Allan Hills 84001, който впоследствие предизвиква голям научен интерес заради структури, интерпретирани като възможни следи от древни микроорганизми.
По-късни изследвания показват, че подобни структури могат да се образуват и чрез небиологични процеси. Случаят подчертава необходимостта от внимателен анализ, преди дадена находка да бъде обявена за доказателство за живот.
Засега пробата „Сапфирен каньон“ остава обещаваща научна следа, но не и потвърждение, че на Марс някога са съществували живи организми. Окончателният отговор може да стане възможен едва след по-задълбочени изследвания.
