Кой управлява Католическата църква, когато папата е болен?

Папата продължава да ръководи Католическата църква дори когато е тежко болен или не е в състояние да изпълнява задълженията си. За разлика от случаите на смърт или оставка, каноничното право не предвижда ясна процедура за прехвърляне на папската власт при временна или продължителна невъзможност за управление.

Въпросът придоби актуалност, след като папа Лъв XIV претърпя операция за отстраняване на част от десния бял дроб след диагностициран белодробен аденокарцином - форма на рак на белия дроб. Светият престол не е съобщил дали се очаква допълнително лечение. Аудиенциите на папата са отменени до 20 октомври, но това не променя официалния му статут начело на Католическата църква.

Според каноничното право папата е наследник на Свети Петър, глава на колегията на епископите, викарий на Христос и пастир на Вселенската католическа църква. От избора на Робърт Франсис Превост за папа Лъв XIV на 8 май 2025 г. насам неговият статут и правомощия не са променяни.

В ежедневната работа обаче папата разчита на екип от високопоставени служители, които управляват различните структури на Ватикана независимо от физическото му присъствие в Апостолическия дворец и здравословното му състояние.

Сред ключовите фигури е държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин. В деня на приемането на папата в болница Паролин не е бил във Ватикана, а е участвал в конференция наблизо.

"Всички бяхме впечатлени от спокойствието, с което папата обяви тази процедура", заяви Паролин пред журналисти при пристигането си на пресконференцията. "Притеснявам ли се? Да, защото определено не очаквах нещо подобно", добави той.

Кардиналът разказа, че е разговарял с папата в понеделник вечерта и разговорът го е успокоил.

"Това е нещо, което, слава Богу, забелязахме веднага. И обикновено, когато такива неща се забележат навреме, те могат да бъдат разрешени", каза Паролин. "Но това са, както каза папата, Божиите изненади", подчерта той.

Междувременно останалите дейности във Ватикана са продължили по план, включително обявяването на назначенията на двама нови епископи. Променена е единствено част от програмата на събитията, на които е трябвало да присъства папата.

Католическото канонично право съдържа разпоредби за случаите, в които епархийски епископ не може да управлява поверения му диоцез поради плен, прогонване, изгнание или неспособност. Съгласно Канон 412 при подобни обстоятелства диоцезът може да бъде обявен за "възпрепятстван", а ежедневното управление се поема от помощник-епископ, генерален викарий или друго упълномощено лице.

За папата обаче няма аналогична изрична процедура, която да влезе в сила, ако той е жив, но не може да изпълнява задълженията си.

Канон 336 постановява, че когато Светият престол е "овакантен или напълно възпрепятстван", не трябва да се променя нищо в управлението на Църквата. Текстът обаче не уточнява какво точно означава Светият престол да бъде напълно възпрепятстван, нито какви действия трябва да бъдат предприети в подобна ситуация.

Така възниква правна празнина между два ясно регламентирани случая - смъртта или оставката на папата, от една страна, и неговата медицинска неспособност да управлява, от друга.

Въпросът за възможната недееспособност на папата не е нов. През 1965 г. папа Павел VI изпраща писма до декана на Кардиналската колегия, в които посочва, че при тежко заболяване кардиналите трябва да приемат оставката му.

Павел VI предвижда, че увеличаването на продължителността на живота може да доведе до ситуации, в които главата на Католическата църква да загуби способността си да управлява вследствие на инсулт, деменция или друго прогресиращо заболяване. Подобно състояние би могло да попречи на папата да изпълнява задълженията си, както и да вземе свободно решение за оставка.

Писмото на Павел VI никога не е било използвано. Той остава на поста си още 13 години и умира през 1978 г.

През 2022 г. папа Франциск също потвърждава, че малко след избирането си е написал писмо за оставка, което да бъде приложено, ако по медицински причини стане неспособен да изпълнява задълженията си. По думите му документът е бил предаден на тогавашния държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне, като Франциск предполага, че след пенсионирането му той е бил предаден на кабинета на Паролин.

Съдържанието на писмото не е публикувано и не е известно при какви конкретни условия Франциск е предвиждал да се оттегли. Остава неясно и дали подобен документ би имал канонична валидност.

Каноничното право изисква оставката на папата да бъде "свободно и надлежно изразена". Такъв беше случаят с Бенедикт XVI, който обяви оттеглянето си през 2013 г.

Предаването на папската власт се задейства при смъртта или оставката на понтифика. Тогава започва периодът, известен като sede vacante ("празен престол"), между края на един понтификат и избора на неговия наследник.

През това време камерлингът, наричан още шамбелан, управлява администрацията и финансите на Светия престол. Неговите задължения включват удостоверяване на смъртта на папата, запечатване на папските апартаменти и подготовка на погребението преди конклава за избор на нов понтифик.

В момента длъжността се заема от кардинал Кевин Фарел, префект на дикастерията, отговаряща за миряните, семейството и живота.

Камерлингът няма правомощия да поема папската власт, когато папата е болен или временно не може да изпълнява задълженията си. Постът се заема от кардинал, назначен от папата приживе, а функциите му са свързани основно с периода след смъртта или оставката на понтифика.

През последните дни Фарел е председателствал във Ватикана конференция, посветена на пастирската грижа за семейството, в която Лъв XIV е участвал до неочакваното си приемане в болница.

Така, докато папата се възстановява, ежедневната работа на Ватикана продължава чрез съществуващите институции и длъжностни лица. При продължителна невъзможност на понтифика да управлява обаче остава нерешен въпросът как каноничното право би уредило подобна ситуация, без да има налице смърт или официална оставка.