Изявленията на бившия президент на Република Сръбска, в които той нарече бошняците „амеби“ и призова срещу „ислямизацията“ на Източно Сараево, предизвикаха остра реакция и разследване от изборните власти.
Посолството на Германия в Сараево заяви, че Службата на Върховния представител в Босна и Херцеговина не може да бъде закрита, докато не бъдат изпълнени условията по формулата „5+2“, предвидени в Дейтънското мирно споразумение
Кризата в Босна и Херцеговина не е случайна. Тя е инженерна – умишлено замислена, за да държи страната в разстоянията между война и мир, реформи и регрес, демокрация и дисфункция.
„Очевидно има споразумение“, каза Басюнер. „Изявленията се въртят около „взаимен просперитет“, така че човек трябва да се запита – означава ли това инвестиции, минерали или други отстъпки, които Додик би могъл да даде в замяна?“
Ръководителят на руското разузнаване поздрави събранието и сподели, че представителството на Руското историческо дружество в Сърбия е логична стъпка.
Евродепутатите на Костадинов гласуваха против резолюцията на ЕП, осъждаща поляризацията и насилието в Сърбия
Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гражданите ще трябва да отговорят дали решението за отстраняването на Додик трябва да бъде изпълнено. На 23 ноември са насрочени и избори за нов президент
Босненският сръбски лидер официално посочи кандидата си за президентските избори на 23 ноември в сръбската част на Босна и Херцеговина, с което окончателно призна осъдителната си присъда и отстраняването си от поста през август
Република Сръбска е без действащ президент от 18 август, когато Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на Централната избирателна комисия за прекратяване на мандата на Милорад Додик
"Може да не сме най-кресливите, но често имаме най-ясната визия, защото виждаме едновременно на изток и на запад", заяви в речта си пред Общото събрание на ООН сръбският президент
