С документа, предложен от председателя на парламента Ненад Стевандич, Народното събрание на Република Сръбска отправя искане към Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция, която би прекратила мандата на върховния представител.

В декларацията се посочва, че международното присъствие в Босна и Херцеговина е било замислено като механизъм с ограничен срок след войната, но през годините правомощията на Върховния представител са разширени чрез т. нар. Бонски правомощия.

Тези правомощия позволяват на Върховния представител да налага закони и да уволнява длъжностни лица, които нарушават Дейтънското споразумение или блокират мирния процес.

Парламентът на Република Сръбска също оспорва легитимността на настоящия върховен представител Кристиан Шмит, като твърди, че назначението му не е потвърдено от Съвета за сигурност на ООН. Този аргумент се използва от години от политически представители от Баня Лука, особено в контекста на сблъсъците между Шмит и бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик.

Службата на върховния представител е създадена с Анекс 10 към Дейтънското мирно споразумение, със задачата да наблюдава гражданското прилагане на мирното споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина. През 1997 г. Съветът за прилагане на мира в Бон разшири инструментите на върховния представител, давайки на позицията възможност за пряка намеса в политическия и законодателния процес.

Искането на Република Сръбска идва във време на подновена несигурност относно бъдещето на Службата на върховния представител (СВП). Шмит вече обяви, че ще се оттегли, но ще остане на поста си, докато не бъде избран неговият наследник. Междувременно международни и регионални анализатори предупреждават, че евентуално бързо закриване на СВП, без ясно споразумение за функционалността на държавните институции, би могло допълнително да задълбочи политическата криза в Босна и Херцеговина.

Заключенията на парламента в Баня Лука призовават за връщане на пълните компетенции на местните институции в рамките на "оригиналния Дейтън". За Сараево и част от международната общност обаче въпросът за Службата на върховния представител остава свързан със стабилността на държавата, функционирането на съвместните институции и предотвратяването на нови блокажи в страната с най-сложната конституционна архитектура в региона.